Престъпленията против митническия режим или контрабандата, се появяват като вид правонарушение в прехода между феодално организираното и капиталистически организираното общество през периода XIV – XVI век. На определен етап от държавното развитие е възникнала нуждата от установяване на определени забрани и правила за пренасянето на стоки през държавната граница. Наложило се е в интерес на фиска на държавата, това пренасяне на стоки да се свърже със заплащането на мита, данъци и такси. Самото наименование “контрабанда” е свързано с налагането на такива забрани. Още през 1445 г. в някои италиански правила регулираща търговия със сол се среща латинското contraband urn – въпреки забраната или предписанията на църквата. В тези случаи, смисълът който се е отдавал на термина е бил “нарушение”. В Саутхемптънския договор от 17 септември 1625 г. сключен между Англия и Франция, за пръв път е цитиран термина contrabando със значение: contra – “против” и bando – “разпореждане, предписание, публично обнародван правителствен указ”; “против закона нещо което се върши против закона”. И до днес терминът се използва в този смисъл. Вносът и износът на стоки в нарушение на правнорегламентирания ред се квалифицира, като контрабанда.
Понятието контрабанда няма законова дефиниция, макар то да е срещано в множество нормативни актове – НК, Кодекса за търговското корабоплаване, Закона за МВР, Закона за митниците, Закона за чужденците в РБ и други подзаконови такива.
Според правната теория и практика – съгласно Решение на ВС №634-62 – I н.о., възможно най-общо “под контрабанда” се разбира внасяне или изнасяне на забранени стоки или на стоки, без да се платят съответните мита.
В последно време в някои нормативни актове – три споразумения между правителствата на Република България от една страна и от друга правителствата на Македония, Румъния и Сърбия за гранично-полицейско сътрудничество е въведено и понятието контрабанда на хора. Според тях това е “осигуряването с цел получаване на пряка или непряка парична или друга материална облага на незаконното влизане на лице в една от тази страни, на която то не е гражданин, и в която не притежава право на пребиваване.
Контрабандата като престъпление е различна от “митническа контрабанда”, посочена в чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Последната няма да е предмет на настоящото изложение. Тя се прилага, когато няма извършено престъпление.
...
Контрабандата като вид престъпление придобива все по-голям дял от престъпността. Възможността за реализиране на големи печалби, в резултат на незаконно пренасяне на стоки пред границата на страната, подтиква голям брой лица към нейното извършване. В резултат на това престъпление се нанасят значителни вреди на фиска на държавата. По-тежки са последиците за населението. От транзитна, България се явява все по-често като държава “получател” на наркотични вещества. Консумацията на последните нараства значително сред подрастващите. Ефикасната борба с наркоманията безусловно преминава през борбата с наркотрафика, като вид контрабанда. За да бъде тази борба успешна е необходимо да се въведат промени в законовата регламентация на престъплението. Предвидените към момента санкции са строги в сравнително европейски мащаб, но с оглед по-голяма ефикасност на същите е нужно да се предвиди санкция и при други форми на вина – евентуален умисъл и непредпазливост. Разширяването на субективната страна на състава на престъплението е наложително с оглед възникващите в практиката трудности по нейното доказване. Характерът на това престъпление е такъв, че е невъзможно в повечето случаи да се съберат преки доказателства за вината на дееца. Често пъти, голяма част от доказателствата се губят или се пропуска да бъдат събрани още при извършването на митническата проверка. Това създава значителни трудности във връзка с постановяването на крайния акт в процеса. Тук се проявява необходимостта от съгласуване действията на митническите органи и тези на другите компетентни служби, в резултат на което ще са налице необходимите предпоставки за успешна борба с този вид престъпни прояви. Проблемът има и своите измерения в световен мащаб и средствата за неговото разрешаване не следва да се търсят изолирано.
---------------