Не убивайте делфините

----------------

Стрелката на спидометъра сочи, че дърветата край пътя скоро ще се слеят в същинска крайпътна ограда.

Очите неволно заглеждат тези неми свидетели на човешкия прогрес. Зелената им премяна е добила сивкав оттенък. Като причина за това преминаване от цвят в цвят се изтъкват отлетелите жежки месеци. Или влиянието на вятъра, премел наскоро близките ниви. Тези доводи се допълват с отсъствието – вече два месеца – на грижовните дъждовни капки.

На тези изтъквания, влияния и допълнения чичко с побеляла брада се надсмива: “Хей, айол (каква хубава българска дума!), вече сме средата на септември!” С което всичко отива на мястото си: в средата на септември кой от нас е срещал по тези географски ширини и дължини свежа зеленина? Само когато нагази зеленчукова градина, насадена с праз и зеле, ще види приятния цвят. Ама така – с неориентиран в пространството поглед – не ми се вярва. Едва когато Големият септемврийски дъжд измие дървета и храсти и като първа сватбарка покаже чеиза на булката, виждаме как зеленината залива околнината, преди да се появят първите слани. Но дъждът още не праща предвестник, още е рано за сланите, а слънцето се старае да ни напомни за силата си през лятото.

Лятото на 1989 година. Помним го с Голямата екскурзия към съседната южна държава, за чието описване са ангажирани и командировани до ГКПП-тата много млади и недотам млади, талантливи и не чак толкова талантливи съчинители. Това пишещо войнство разпъва на кръст екскурзиантите: защото са поели на “разходката” с овцете, котките, дори кокошките. А завръщащите се са подложени на още по-голям огън: разпитват ги по колко пъти те и членовете на семействата им са “обиждани” от служебните лица при влизането или излизането от тази южна съседка. Някой скрива, друг признава: един път, два, три...

Сърцераздирателните репортажи и новинарски материали за вестниците, чиито имена сега се срещат само в каталозите на библиотеките, за емисиите на радиото и телевизията, заплатени с тлъстички хонорари, постепенно губят своето водещо начало. Основната тема е вече друга. Нови репортажи от нивите и информацията за строителните обекти на социалистическа България запълват колоните на вестници и радио- и телевизионни предавания.

По-късно по-голямата (не е задължително “по-способна” или “по-надарена”, “по-достойна”, “по-стойностна”) част от пишещото братство премина на срещуположните позиции. Но за промяната на становището им от/по идейни съображения и настъпилото от увеличените килограми физическо изменение, както е казал един расоносец – “на друго място”. Добавяме: и по друг повод.

...

----------------