Ненаучени уроци

Изкуството ни дава енергия за живот

Случвало ми се и друг път да пиша за книги на хора, с които съдбата е била несправедлива. Едва ли това се е отразявало на мнението ми за книгите и хората. Но винаги съм се възхищавал на упоритостта и себеотдайността, с която те са се отнасяли към живота и творчеството. Понякога съм си мислел, че за тях творческият им процес и неговият резултат са се появили като вид терапия, като заместител на липсващи сензори, с които да общуваме или възприемаме живота. И при тримата ми приятели-творци обаче физическата травма или болестта идват впоследствие, когато те са изградени като характери, влезли в живота и опитващи се да го променят, да променят и себе си. После идва нещастието, пречупва ни и тогава се изправяме през избор.

Ще си призная, че не познавам Ангел Драгов, или поне го познавам номинално, чрез издадените му книги с поезия в бургаското издателство “Либра Скорп”. Това са книгите “Сбъднати мечти” от 2016 г. и излезлите през 2017 г. “Горя от любов” и “Пъстра палитра”, както и издадената през 2018 г. “Торнадо от страсти”. В тях авторът е целият – като изградена личност и влюбен в живота и творчеството човек. Отношението му към света в тях е променено, а създаването на паралелна на живота художествена действителност е онова пречупване, за което стана дума и което за пишещия е необходимо и от особено важно значение.

Новият поетически сборник на Ангел Драгов “Ненаучени уроци” продължава линията на “истории в рими” от предишните книги; простички и завладяващи истории, защото нара- тивността е основното качество на тази поезия. Те разказват за живота и чувствата на лирическия герой, за неговите приятели и врагове, жени и мъже, но ние знаем, че той е протагонист на автора, негов “двойник”. За разлика от досегашните три сборника, структурно тази книга е по-монолитна, не е съставена от отделни цикли, а в 63 последователни ритмизирани и римизирани истории авторът споделя своето отношение към живота и света, интимните си чувства и мисли, произтичащи от различни морално-етични, психологически и социални дилеми. В този смисъл тя донякъде повтаря третата стихосбирка “Пъстра палитра”. Както нея “Ненаучени уроци” е по-цветна от предишните книги, представя един паноптикум от хора и техните истории, мисли и чувства. И въпреки че стиховете не са групирани по теми в отделни дялове, има нещо, което ги обединява в единна сплав – това е обявеното в началното стихотворение намерение на автора за личностна промяна посредством изкуството. Разбира се, в контекста на цялостната книга тази промяна засяга не само живота на лирическия герой, но и живота не редица други хора, на живота като цяло, на базата на уроците, на които този живот ни подлага непрекъснато. Прозрението за “ненаучените уроци” едва ли е ново и оригинално, но то е искрена лирическа изповед (понякога иронична и самоиронична) на един чувствителен човек, от която блика онази вече познатата ни позитивна енергия, чувстваме полъх на хедонизъм и щастие, че живеем, че можем да посветим себе си на другите. Въпреки своите технически слабости (преекспониране възможностите на класическия стих с предимно съседни рими, което отнема вътрешния заряд, вътрешната поетичност и ритмичност, по-дълбокия смисъл, които носи използването на свободния стих), тази поезия поразява с размаха от теми и сюжети и креативното им преобразяване в стихове. В тази наративна лирика често откровените мигове на откровение ни позволяват да допуснем до сърцето си чуждата радост и страдание, да разберем на драмата на индивида. Защото този позитивизъм се съдържа в голямата истина, че в живота можеш да бъдеш истински щастлив, ако даваш и раздаваш повече, без да очакваш отплата; че не можем да съдим другите, ако не сме разбрали и осъдили себе си; че човек оценява това, което има, едва когато го загуби; че “човек с живота си определя своята съдба” (Петър Дънов).

В шарения свят на книгата откриваме галерия от различни образи, разнообразни теми, но една от централните остава любовта (която дава заглавието и е централна за втората стихосбирка на А. Драгов “Горя от любов”) – като интимно изживяване, любов към ближните и рода, приятелите, родината, към труда и човешките добродетели, прераждащата сила на любовта. Но и ревността, любовните крушения и несбъднатости, проблемите в семейството, в отношения мъж – жена, родители – деца. Често сюжетите на тези стихотворения извират от близката на автора действителност и бит, но и от медиите, от историите на близки и недотам близки хора, и все пак поразително е умението на автора да влиза в различни образи и автентично да ни предаде техните характери, постъпки, мисли и чувства.

Финалните няколко стихотворения по традиция, както в предишните сборници, представят важни за А. Драгов персони и колективи, празници, свързани с любовта, щастието и радостта от живота и неговите плодове, те са акт на благодарност и признание към тях. В случая това са проф. Деянов (водещ на тв предаването “Здравословно”), Венета Райкова (и нейното тв предаване “Папараци”), поетесата Нели Вангелова, Иван Кузманов (един “истински патриот” и достоен българин), леля Динка (една жена, която е разбрала, “че този, който умее да дава (щастието накрая при него остава”), Каменовската общинска поземлена комисия, семейство Цветелина и Панайот Стойчеви (изпълнители на Странджански фолклор), учителката по народно пеене Цветелина Стойчева и, естествено, стихотворението “Любов и вино”, посветено на 14 февруари.

Тонка Чанкова – сестра на автора, дългогодишен педагог, близък приятел и помощник в живота и творческите усилия на Ангел, редактор на досегашните му книги, пише за стиховете в тях: “Написани леко, елементарно, но честно, вълнуващо, те достигат до сърцата на голям кръг от хора”. И още: “Те са един наръчник по оцеляване, наръчник по оптимизъм и вяра”. Аз ще допълня: чрез изкуството всеки намира енергия за живот. А това е най-важно. Защото чрез творчество, ние се стремим да променим света към добро, то е един от най-важните уроци на живота по красота. Мисля, че за Ангел Драгов този урок е от научените.

От редактора

-------------