Трудно щастие

Драги читателю,

Ти държиш в ръцете си шестата поредна рожба на Ангел Драгов – книгата “Трудно щастие”. Ако вече си прочел останалите му книги, навярно познаваш почерка на автора – букет от емоции и силни чувства. Обект на изображение и в тази книга е животът – с неговото минало, настояще и бъдеще. За него, за живота, Ангел разказва с много любов, със сърце и разум. В рими е представен и животът на значими за страната ни хора, чийто пример може да ни накара най-малкото да се замислим, а защо не и да се променим, търсейки верния път.

Поетът е безкрайно откровен и не се бои да разкрива на показ живота си – и предизвикателствата, които той му предлага, и битките, които води. Част от неговите стихове са свързани с моменти от неговия личен живот, а друга част са плод на преклонението пред видни личности от българската история или са резултат от впечатленията му от срещи с интересни личности от нашето време.

Личните преживявания в един драматичен момент водят поета до примирение:

Младостта като птица си отиде безвъзвратно,
непрогледна нощ заля ме неприятно.
Отне ми завинаги света на красотата,
примиренческият дух настани се в душата.

Това примирение обаче е преодоляно и поетът излиза от изпитанието с нови сили, защото животът е пред него и всяка една минута трябва да бъде изживяна пълноценно:

Чувам гласа на моето сърце,
което ми заповядва да се взема в ръце.
Затова от утре: “Газ до дупка!”
и пълноценна да бъде всяка минутка.

Поетът споделя и прозренията, до които достига в резултат на осмислянето на важните житейски въпроси:

Любов, мечти и лунна пътека –
това е, което му трябва на човека.

Ангел Драгов се вълнува много от живота в страната ни, често прави паралели между миналото и настоящето и търси допирни точки:

Такъв е животът – заради пари
любовта в сърцата ни престава да гори.
Ако това е всяка съвременна мечта,
значи към гибел е тръгнал светът.

Човек с високи морални принципи, поетът е готов да се жертва за родината си и се надява, че хубавите дни предстоят:

Неправдата също не мога да подмина,
живота си давам за моята родина.
Осъзнат наивник навярно ще остана,
но винаги ще се надявам на положителна промяна.

Ангел Драгов знае на какво се крепи един народ и затова в монолога си пред лицето на Васил Левски изрича думите:

Ех, Василе, Василе, Апостоле на свободата,
колко си нужен днес на страната!

Драги читателю, прочети тази книга. Тя ще ти достави истинско удоволствие, ще те накара да се замислиш над много въпроси, но в крайна сметка ще ти вдъхне оптимизъм и ще те направи малко по-добър.

Приятно четене! Радостни и щастливи дни!

Тонка Чанкова

---------------

В книгата си “Трудно щастие” Ангел Драгов разглежда важни житейски проблеми, които вълнуват всеки човек. Не случайно първият раздел на книгата е озаглавен “Размисли”. Стихотворенията от този раздел са посветени на щастието и нещастието, на любовта, на връзката между членовете на семейството, на жената, на изпитанията в живота, на съдбата на България и на ролята на всеки българин при изграждането на нейното настояще и бъдеще. В част от стихотворенията се открива и неприкритото чувство за хумор на автора, с помощта на който той осмива някои отрицателни черти на своите герои.

Най-важният от разглежданите проблеми в стихосбирката е проблемът за щастието. Какво е щастие? Трудно ли се постига то? Може ли човек да постигне щастието си сам, без подкрепата на своите близки и приятели?

За поета щастието е резултат от научените уроци по време на изпитанията, затова то се постига трудно и бавно:

Когато падам или пък се катеря,
необходимите поуки търся да намеря.
Затова вместо ежедневие досадно
предпочитам щастие трудно и бавно.

Стихотворенията от втория раздел “Портрети в рими” са поетичен израз на отношението на автора към великите личности от българската история и към наши съвременници, с които той се е срещал. В образите на Хр. Ботев, В. Левски и капитан Петко войвода е подчертан техният патриотизъм и ролята им за изграждането на съвременна България.

Сред съвременниците, чиито портрети е нарисувал А. Драгов, са любими негови артисти, певци, спортисти, поети, учители, служители, управленци от висок ранг. Верният усет за особеното у тях позволява на поета да създаде с фотографска точност описанията на отделните личности.

Стиховете на Ангел Драгов извират от сърцето му и са свидетелство за вълненията на една поетична душа. Без да е професионален поет и познавач на теорията на литературата, той реди своите поетични разкази, като се придържа към стихосложението на народната песен. Затова те са силно въздействащи и лесно запомнящи се. Това са стихове за живота, създадени от един съвременен български аед*. С поетичното си творчество Ангел Драгов доказва твърдението, че когато една врата се затваря, друга се отваря.

От редактора

---------------