Нощен Велинград

Запознай се, читателю, с поетичните откровения на родения във Велинград на 7 декември 1958 г. Христо Томов Христов.

Докоснах се пръв до тях по тъжен повод – кончината на жената която ни е родила. Съжалявам, че съдбата, която ни е разделила, ни събра в такъв момент, за да почувствам житейския заряд в поетичните му късове.

В много отношения тези късове са груби, но искрени, затрогващи, чувствата в тях се гонят с такова вихрено темпо, че се застъпват без дори да си поемат глътка въздух, особено в посланията му от Калуга, Русия, където необичайната обстановка, в която попада, изостря сетивата му.

Почувствах го близък не само като късно открит брат, но и като събрат по перо, защото ми напомни за моите първи стъпки в поетичното поприще.

Учудих се, че никъде не ги е давал за печат и че за първи път се откри пред мен като човек с нежна и ранима душа. Поетичните му късове заслужават публична изява като отглас от най-съкровените човешки чувства. По мое предложение, което той прие с известни (и понятни от скромност) резерви, поетичните му късове са вече в ръцете ти, читателю.

Бъди снизходителен към тях, защото се нуждаят от подкрепа в нашия омерзен живот, в който поезията е лъч светлина в мрачния тунел на реформите.

На добър час, Христо, в новото ти поприще, в което да останеш все така верен на един от най-красивите ни градове – Велинград!

На “Нощен Велинград” – попътен вятър!

От редактора