Глътка живот
В стихията на днешното време
отминаваме горещите мигове.
Всеки носи своето бреме
и за света е изцяло изгубен.
Жънем успех, кариера.
Смазани, упорито се влачим.
А когато присядаме вечер,
бързо тъгата събличаме.
Чашата, пълна със спомени,
чака приканващо в ъгъла.
Глътка живот да отпием
с отдавна забравена тръпка.
Усмивка сгрява лицата ни.
Наслада омайва ни леко.
Глътки живот са ни нужни,
Човек да запомни Човека.
----------------