Морето в мен

Посвещавам тази книга на прекрасния ми внук Виктор, който в своята крехка възраст даде име на мечтата ми и ме вдъхнови за по-висша съзидателност.
Благодаря ти Вики!
Авторката

-------------

Държите в ръцете си стихове, които ще стоплят душата ви, ще ви облее (уверявам ви), “златно-сребърна вълна” от едно фино светоусещане, което доверчиво ви се отдава.

“Сърцето ми – отворена врата” – споделя Кети и прелива от “обич и щедрост”.

Думите се леят без претенциозни метафори, с откритост, спонтанност, която завладява. Пленителна е одухотвореността на природата – едно живо присъствие в унисон с настроенията и.

“Морето в мен” – всеки носи в себе си своето си “море”. “Морето” на Кети е стихия от чувства и страсти, която непрестанно търси своя бряг, да се утеши.

Стиховете се приемат като откровения от Дневник. Скътавани с усърдие през годините, стаени в душата – любови, тъги, безнадеждност, възторзи. Дошъл е моментът да бъдат споделени.

Ще преминете през “Морето в мен”, “В една далечна младост”, “Между два бряга”, “Посвещения”, “Сезоните на любовта”, “Фрагменти на душата”. Тези цикли от стихове, писани в различни периоди – от юношество, младост и зрели години носят различни послания, имат свое звучене, и са “реките”, които се вливат в поетичното море на поетесата.

С утвърдена житейска позиция, тя заявява:
“Искам открит хоризонт
и ясно небе!”

Понеже ми се довери, аз като пристрастена към краткостта, я посъветвах да намали броя на стихотворенията, но Кети с удивителна непреклонност отсече: – Това е книгата на живота ми!

С тези думи ми внесе смесени чувства и ми спомни любима фраза от книгата-изповед на Фернанду Песоа:
“И мойта цел не е в това да съм поет,
но туй е моят начин да съм сам.”,
състояние, което аз споделям искрено.

Така, “по спиралата на творческото си дръзновение”, може би наистина превръщаме живота си в изкуство – красив начин да го изживеем. Защото
“Някъде, всред синевата,
полетът ще стигне своя край
и морето ще потъне в мен отново –
синьо, живо и спокойно,
че намерила съм своя Рай!”

“Морето в мен” – сбъдната мечта.

Кети, успех на книгата ти!

От редактора

-------------

Морето в мен

Морето в мен е живо,
безутешно – дом на толкова съдби.
На водорасли, раковини,
риби, пясък и скали,
разказа всичките ми тайни
и ме остави без сълзи.

Отново стъпвам под Луната,
с чаша вино в ръка.
Отпивам
и рисувам стъпки по брега.
А Тя поляга кротичко връз мен,
отпила от умората на отминалия ден.

Кълбото на живота ми
полека се разплита.
Истина, помела тайни,
ме връхлита.               

Сърцето или разума да избера?
Глава смирено да сведа,
или като чайка –
                    волно полетя?

Някъде, всред синевата,
полетът ще стигне своя край
и морето ще потъне в мен отново –
синьо, живо и спокойно,
                    че намерила съм своя Рай!

-------------