“Писма до татко” е дебютната книга на една дванадесетокласничка, избрала епистоларния жанр, за да продължи вече невъзможното общуване със своя баща и най-добър приятел. Писмата й носят дъха на лятото, на безгрижните невинни дни, на закачливите ученически взаимоотношения. Но в споделеното до “тате” се усеща и зрелостта – благотворителните каузи на малкото момиче с голямо сърце, любовните трепети, първите разочарования, но и първите големи успехи и победи.
Една уютна, топла книга, която действа като противоотрова срещу делничната сивота и скука, срещу всяка следа от отчаяние и униние. Една изповед, възстановила трагично прекъснатата от съдбата връзка между баща и дъщеря.
Едно доказателство, че и в най-безизходната ситуация има спасение. Просто трябва да го видим! Така, както го е видяла Светлозара в своите “Писма до татко”!
Защото винаги има надежда!
-------------