Прозаично

Може да се съгласите с мен, може и да не го направите, но ще си позволя да обясня това явление. Ние хората се чувстваме много по-докоснати от тъгата. Ако слушаме тежка и дълбока баладична песен, без значение от жанра, ще усетим много по-силни и разтърсващи чувства, отколкото наслаждавайки се на бърза, жива песен. Същото е и с творчеството. Колкото по-ярко и тъмно е писанието, толкова по-дълго отеква в съзнанието ни. Някак щастието се приема леко, сладникаво и набързо, докато горестните, тежки и мъчни емоции остават. Дали, защото кореспондират с демоните ни, дали защото бъркат дълбоко в здравето на ангелите ни, нямам представа. Обаче е вярно. Виждала съм го. Подозирам, че когато се чуем, видим, пишем за обратна връзка, ще сте с най-солиден отпечатък от творенията, носещи този почерк.

Пожелавам ви от сърце такива чувства да ви спохождат само в произведенията, песните, сюжетите на филми. Пожелавам ви в животите ви да цари любов, хармония и споделеност, в която да се сгушите като деца в топлия, сигурен скут на мама. Желая ви от цялото си сърце да се обичате сами себе си, защото когато не го правим, създаваме такива колосални поразии, че дълго, понякога до края на дните си, не можем да ги оправим.

Завършвам приповдигнато и весело, защото мога да напиша този послеслов за вас и това, което се случва, наистина се случва.

Написах книга! Втора поред...

Авторът

-------------