Регионално развитие

Регионализацията като процес може да има много и то най-различни роли. Тези роли се предопределят от конкретни критерии. Най-показателен е примерът, който е изведен като деление от проф. Хенсен. Той използва за разграничителен критерий изграждането и структурите на регионалното управление. Няма по точно описание на регионализацията от това, което се дава от него, защото в тази дефиниция си личат ясно неговите полюси и съвсем нагледно ни става ясно защо тези отношения пораждат толкова много въпроси, както за икономистите, така и за юристите: “От гледна точка на централното правителство, регионалната автономия, и особено регионалният сепаратизъм, могат да бъдат интепретирани като дезинтегрираща сила, застрашаваща суверенитета на националната държава, докато регионализацията, инициирана от централното правителство, да се приема като интегративна сила.”

В тази област възникват обществени отношения, които са изключително динамични. Това е област, изключително зависима от политиката на ЕС. Това е област, изискваща особена експертност при изграждането на адекватна нормативна уредба. Поради тази динамичност, законите в областта на регионалното развитие се менят толкова често, и то из основи, с приемането на изцяло нови разпоредби и отмяната на съществуващи такива. Буквално, за всеки програмен период, законодателството се налага да се напасва към действителността. Колкото и да се търси стабилност в уредбата на тези правоотношения, тя трудно може да бъде постигната. Интегралният подход, който е възприет към настоящия момент, се стреми към обвързване на регионалната политика на страната ни с тази на ЕС. Това е и една от причините да се въведе NUTS. Регламент (ЕО) №1059/2003 се следва прецизно от нашата държава, а на кое ниво ще попаднат определените от нас райони, зависи от границите на населението, поставени като критерии в наднационалния източник. Това, че някои от районите ни за развитие не отговарят на изискванията за брой население, е дискутирано с европейските структури и е постигнато съгласие те да се запазят в този си вид до края на програмния период, като след това най-вероятно ще бъдат направени и необходимите промени по техните граници и по териториалния им обхват. Като цяло, регулационните механизми, които се ползват за правилно направление на регионалната политика, се уреждат не само в националният ни закон, но и от законодателството на ЕС.

Тези динамични условия на социален и стопански живот, по териториите на континента Европа, налагат и основната цел в регионалната политика на Съюза, а именно: “достигането до пълно икономическо и социално равенство между страните”. Затова и повечето средства са предназначени за районите, които са с повече затруднения. Нашите райони за планиране попадат точно в тази категория и към тяхното развитие се насочват немалко финансови средства. За да бъдат успешни инвестициите, обаче, ние трябва да създадем една стабилна законодателна основа и компетентни служби, които да се занимават с осъществяването на конкретни дейности и упражняването на контрол над тях във връзка с реализирането на целите по дадени стратегически документи.

Целта на научния труд не е само теоретичното запознаване на читателите с терминологията в областта на регионализацията и отделните институти в това направление. С него всъщност се цели, чрез проследяване на развитието на законодателната уредба през годините и извеждането на правомощията и отговорностите на компетентните органи, сега да се направи опит за акцентиране върху пропуските по законодателната уредба. Тези пропуски трябва да бъдат осъзнати и да се предложат наложащи изменения, които имат потенциала да дадат положителен резултат при регулацията на регионалната политика, която води страната ни.

Независимо какви промени ще бъдат предприети по законодателството, трябва те винаги да се съобразяват със специфичните особености на нашата територия – географското положение, социалната и икономическата действителност, демографските особености, климатичните промени и рисковете от бедствия. За да бъде просперираща регионалната политика на страната ни е нужна стабилна законодателна уредба, в която да са изрично предвидени ограничен брой стратегически документи с тяхното задължително съдържание, точно и ясно да са описани функциите на компетентните централни и местни органи и да бъде изградена система за наблюдение и контрол най-вече върху финансовите ресурси, които се предоставят за изпълнението на преследваните в плановите документи цели.

----------