Родовете на Обзор. Исторически очерк

Драги читатели,

Всяко живо същество на тая земя  има своето коренче – мястото от където е тръгнал родът му, това място от където човек е тръгнал; това място където е глътнал първата глътка въздух и е засукал първото мляко; това място, където за първи път е видял светлина и е вдишал аромата и краските на първите цветя; тава място, където е направил първите крачки и е приел усмивката и одобрението  на хората, които са били до него; това място, където се е окъпал за първи път с приятели в бистрата селска рекичка; там където е видял за първи път червения цвят на изгрева и залеза и е чул песента на птиците през първата му пролет. Това място човек никога не може да забрави, където и да го отнесе живота, каквито и красиви места да срещне по своя път. Тава е чудо което ни кара често, дори и в съня си, да се връщаме там; Там това е чудото, което се нарича носталгия и любов и кара сърцето ни да бие ускорено, а очите да се подмокрят от умиление. Това е, което наричаме бащино огнище и родина.

Всички вие, мои приятели, сте роднини тук, в Обзор, тук е родния ви дом, тук е вашата любов, тука е вашата родина, но има и нещо друго – коренът на вашия род. Не познавате ли корена на рода си, вие сте като дърво без корен, затова аз, подкрепен от моите приятели в клуба на Тракийското дружество, реших да събера материал за вашите родове и да напиша тази книга, с която да ви отведа до вашия корен, да помогна на вас, младите хора, да научите историята на рода си и да не се чувствате като дърво без корен. Приятно пътуване към вашия корен, млади приятели, зная, че когато стигнете до него, ще почувствате топлината на тази любов в ускорения ритъм на сърцето си и може бе една, поне една сълза на умиление и признателност, ще потече по лицето ви.

Удовлетворение за мене ще бъде това, че съм успял за малко да разпаля  вашето родолюбие и признателност. На добър път, млади приятели.Помнете миналото си, за да имате настояще и бъдеще, защото, който няма минало няма бъдеще.
Авторът

---------------

Обзор има около 30-40 вековна история, но родовете, които го населяват сега, нямат повече от 120 години, защото всички те са преселници – бежанци от Източна Тракия, Мала Азия и Западна Тракия, а това е станало след освобождението на България от турско иго, та затова няма да е трудна да се проследи корена на всеки род и по този начин да се нарисува родовата картина на Обзор. Нека преди на направим това, да проследим накратко историята на самия град.

Създаден като село 10-15 века преди новото летоброене на траките Нипси, които тогава (в бронзовата ера) дошли по тези места и го нарекли с името Навлохос (село край водата); това селце поставило началото на днешния ни град. Много векове траките живели сами тук като се занимавали с лов, риболов, земеделие и скотовъдство. Разкопките показват, че са правили и грънци. Чак около 5-4 век преди новата ера тук в градовете Милет, Магера и др. градове на Елада пристигнали с корабите си елини и като харесали мястото, слезли на брега и предложили стоките си на местните жители, а с тяхно съгласие някои останали в селото.

Така елините постепенно се настанили и започнали да строят големи обществени сгради – бани, тържища, храмове. От мрамора градчето заблестяло под ярките слънчеви лъчи, а площадът, построен под формата на слънце, дал и новото име на града – Хелиополис (град на слънцето). Хелиополис станал заможен търговски и занаятчийски център и пред него често заставали на котва чужди търговски кораби и разменяли стоките си със стоките на местните жители… Така градчето живяло и процъфтявало до идването на римляните, които разширявайки земите си на изток завладявали земите на траките. Минавайки през Хелиополис, те разбрали изключително доброто му местоположение на пътя от Одрин за Одесос, затова оставили войски и започнали да строят укрепления и казарми. Римляните   хванали околните води и посредством канали ги вкарали в града, където построили нови обществени сгради – храмове и бани. Близо до площада, на мястото на Зевсовия храм, бил построен храм на Юпитер, който днес лежи под руините на лятното кино . След като се настанили трайно, те решили  да променят и името на града. Така от Хелипополис той станал Темплум йовис  - град на Юпитер. Дълго живели тук гордите римляни заедно с хитрите елини и кротките траки, но… Всичко тече, всичко се променя. Римската империя се разпадна на две – Рим и Византия. Градът останал в пределите на Византия, християнството вече се наложило като официална религия. Храмът на Юпитер станал храм на новия бог, а градът получил ново име – Теополис – град на бога. Като византийски град просъществувал до идването на българите през седми век. Те заедно с дошлите преди тях славяни и траки образували нова държава и като прогонили византийците, се настанили в крепостта и веднага построили своя крепост западно над града, която нарекли Козяк, а с нея и градът приел това име – Козякград. От този момент той станал мощна крепост с укрепления и валове. Населението продължило да произвежда  стоки и храна за войската. Много пъти българите водили битки с Византия. Било е време, когато той е бил сриван със земята, но пак е бил възстановяван, докато през 15 век паднал под властта на турците. Местните жители се изпокрили из околните гори, а тук се настанили турци и черкези. Освен, че сменил жителите си, градът и името си – турците го нарекли с поетичното име – Гьозекен – хубав изглед, а галено го наричали Гюзлю (хубаво). Черквата била превърната в джамия и извисявала минаре чак до 1878 г., когато градчето-село било освободено от руските войски. След Берлинският конгрес Гьозекен отново останал в Румелия, а реката, наречена Черта дере служела като граница между Княжеството и Румелия. Чак след Съединението през 1885 г. селото отново станало българско. Турците постепенно започнали да продават имотите си на идващите българи и заминавали за Цариград, а на тяхно място идвали прогонени от Тракия и Мала Азия българи. Така на три четири етапа тук пристигали бежанци и градът се родил отново най-напред като Козякград, а от 1934 г. като Обзор. С това име той живее и до днес. Сега Обзор е нов, модерен град, известен по цял свят като модерен курорт с голямо бъдеще. Бъдете горди, млади хора, със своя град, но не забравяйте тези, които го създадоха за вас.

За написването на тази книга се реши през 1999 г. на заседание на Тракийското дружество. Цели пет години се събира материал за написването и. Сега тя е ваша.
Авторът