След Земляческата среща през 2017 г. на александровци в салона на читалището и проведените след това разговори с по-възрастни жители и кореняци в селото, назря идеята за написване кратка история или само диплянка за с. Александрово.
Ние, съвременниците, се заехме да потърсим и проучим запазени документи и снимков материал за онези 80 – 100 г. преди нас, за да оставим на бъдещите поколения някои данни за селото. Това се оказа доста трудна задача, тъй като останалите документи са оскъдни и недостатъчни.
Книгата няма претенции за пълнота на данните и фактите, но все пак успяхме да запишем имена, събития и случки чрез спомените на кореняци-александровци, които са живата история на селото.
Изключително много ни помогна Еленка Владева Зографова, на 84 години, която е родена през 1934 г., работила тук през първите години като учителка в Александрово, а сега също живее от дълги години в селото.
Ценни се оказаха и много спомогнаха за уточняване на някои данни и събития спомените на Димитър Николов Димитров, роден през 1943 г. с. Александрово, който живее през последните 20 години в родното си село със семейството си.
Една от най-възрастните жени в селото – Иринка Харалмбова, на 85 години, ни радва в клуба и читалището с изпълнението си на „Изворът на Белоногата“ от Петко Славейков, написана през 1873 г. Тя пък е живата история за рода Хараламбови, дошли през 1959 г. в селото от Еркеч.
Дана Русева, Иванка Тодорова, Каля Хараламбова са жените, които разказват за участието си в различните празници и за художествената самодейност, когато те са участвали с голямо желание и ентусиазъм в училищния салон на увеселения и вечеринки.
От малкото живи хора възрастни жители на с. Александрово, от техните спомени и останали черно-бели снимки от онова време на тяхната младост се опитахме да разкажем нашата кратка история за с. Александрово. Главни архивни книги и семейни регистри представи Петър Хараламбов – кметски наместник на селото.
Може би ще ви направи впечатление, че много от събитията и фактите се преповтарят на няколко места, но ние не можем да направим рязка граница между миналото и настоящето, защото всичко е свързано и взаимно допълващо се, за да се добие по-добра представа за хората, живели преди нас, и ние като съвременници на случващото се сега.
Авторът
-----------