Сензитивност на физическото развитие, физическата дееспособност и моториката на децата от начална училищна възраст

Резултатите то настоящото изследване дават възможност да се направят редица обобщения за педагогическата практика.

Учениците от начална училищна възраст се характеризират с ускорен растеж. Наблюдава се диспропорция между отделните показатели за физическо развитие – ръст и тегло, което се дължи на засилване на влиянието на основните био-социални фактори. Двигателното обучение се затруднява паралелно с трудностите при работата за развиване и усъвършенстване на основните двигателни качества. Съществува необходимост от преследване на кумулативен ефект от целенасочената педагогическа работа и комплексен подход при осъществяване на двигателната дейност.

Функционалната подготовка бележи незначително подобряване в края на изследвания период. Независимо от това, както в началото така и в края на периода функционалното състояние на учениците от начална училищна възраст може да се определи като незадоволително. Необходима е системност при осъществяване на учебно-възпитателната работа и като се предвиждат достатъчно средства за повишаване на аеробния капацитет като част от общата двигателна подготовка.

Развитието на различните физически качества протича хетерохронно.

Величината на възрастовия период е различна за отделните възрастови периоди при момчетата и момичетата. Различен е и относителния прираст на отделните качества. По отношение на бързината годишният прираст при момчетата варира от 6,53% до 37,06%, а при момичетата от 7,25% до 33,70%.

При разкриване силата на долните крайници значителен годишен прираст се наблюдава и при двата пола. При момчетата особено след 7годишна възраст.

Динамичната сила на горните крайници, отчетена по теста хвърляне на малка топка (150 г.) в далечина показва по-равномерно нарастване, като за дясната ръка, стойностите на годишния прираст са по-големи от тези на лявата ръка за всички възрастови групи с малки изключения. Аналогични са резултатите и при хвърляне на плътна топка (1 кг) с две ръце.

Издръжливостта на децата, отчетена по теста бягане на 200 м, показва тенденция на равномерно повишаване на резултатите и при двата пола.

Налице е относителна специфика при отделните проявления на физическите качества в начална училищна възраст в резултат на специфичността на тяхното онтогенезисно развитие. Разкрива се една закономерност за тази възраст, че работата за едно качество винаги е съпроводено с повишаване на функционалните възможности.

Сравнителният анализ на постиженията между момчетата и момичетата по изследваните качества, показва достоверна разлика почти за всички възрастови полови групи, с изключение на 7-годишните деца за бяганията, скок на дължина от място и хвърляне на топка (l кг) с две ръце. Подобна разлика показват и 8-годишните по същите показатели, цитирани за 7-годишните деца.

Изследванията на мотори ката по отделните й компоненти доказва, че се развива и усъвършенства с увеличаване на възрастта. С по-бавни темпове на развитие се характеризира хвърлянето във вертикална цел и ориентиране в посоката на движение. Не владеещи финалното хвърляне, като основен момент от структурата на хвърлянията на 7-годишните момчета и момичета, е съответно 67,8% и 87,3%. С нарастване на възрастта този процент намалява и достига за 7-10-годишните 24,24% – 14,20% за момчетата и 26,53% – 14,29% за момичетата на същата възраст.

Процентът на точно ориентиране в посоката на движението, без зрителен контрол, се движи в рамките на 34,0% до 47,6% от 7 до 9-годишните момчета и 36,3% до 44,1% за момичетата на същата възраст. Идентични проценти показват момчетата и момичетата от 9 до 10 години. Посочените процентни данни за двата теста ясно и точно показват, че педагогическото въздействие в тази насока не е достатъчно.

По всички изследвани тестове за уточняване нивото на моториката на децата от 7 до 10-годишна възраст се разкрива закономерност, че равнището на мотори ката на децата от тази възраст им дава възможност да изпълняват движения с по-сложна координация и най-вече в комбинации – еднородни и разнородни. Това предполага възможност за ранно спортно обучение в отделен вид спорт или спортни дисциплини.

Изследваните качествени показатели за установяване двигателните способности на децата от начална училищна възраст отразяват следното:

• Бягане на 50 м. Качествените показатели: координация на крайниците, ритъм и „летеж” и „полет”) , показват динамичност в процентно отношение с увеличаване на възрастта с подчертан прираст при момчетата от 7 до 10 години, който достига до 93,88% правилна координация за момчетата на 10 години и 89,66% за момичетата на същата възраст. Подобни са процентите и за другите качествени показатели при бягането.

• Скачане на дължина от място с два крака. Качествени показатели: движение на ръцете в подготвителната фаза, отскачане и приземяване не се владеят в нужната степен от децата в начална училищна възраст. Най-високи проценти на не владеещите са отбелязани при отскока, достигащи 28,57% за момчетата и 18,18% за момичетата на 7 години.

• Хвърляне на малка плътна топка (150 г) в далечина и цел. При всички качествени показатели, особено при финалното хвърляне, са отбелязани най-ниски процентни стойности за всички възрастови групи и при двата пола. Това е най-подчертано при децата на 7-годишна възраст, където процента на не владеещи този показател е 24,24% за момчетата и 26,53% за момичетата.

Резултатите от настоящите изследвания разкриват редица закономерности във възрастовото развитие на физическите качества на подрастващите през периода 7-10 години. Установена е възрастовата динамика, сензитивността и особеностите в развитието на двигателните качества. Отделните качества имат непрекъсната тенденция към повишаване и достигат най-високи стойности през различни възрасти и възрастови периоди.

Проучването върху възрастовото развитие на бързината, показва, че темпът на развитие на това физическо качество достига своя максимум и при двата пола към десетата година, след което е с тенденция към понижаване.

Неравномерно, но възходящо протича развитието на мускулната сила и скоростно-силовите качества през изследвания възрастов период. Прирастът на издръжливостта до деветата година е незначителен. След тази възраст способността на организма на детето да извършва определен обем от работа с определена интензивност чувствително се повишава. Възрастовата динамика на гъвкавостта не е ясно изразена. Все пак тя показва, че подвижността на ставите и при двата пола през трети и четвърти клас е на добро функционална ниво.

От проведените изследвания може да се отчете, че най-ускорените темпове на естествено повишаване на ловкостта се наблюдават във възрастта от 7-8 до 9-11 години, като развитието при момчетата е по-осезаемо от това при момичетата. От горе посоченото може да се направи обобщение, че периодът на начална училищна възраст е период на интензивно развитие на ловкостта.

Установени са качествени възрастово-полови различия в двигателните възможности на подрастващите в този възрастов период. Така например, момчетата притежават по-високи стойности по отношение на бързината, силата и издръжливостта, а момичетата имат по-добра подвижност и еластичност на ставите и ставните връзки, а от тук и по-високи стойности при развитието на гъвкавостта. От получените данни за възрастовото развитие на физическите качества е установена двигателната сензитивност на всяко качество за всяка една възраст през периода 7-10 години. Седмата година при момчетата и деветата при момичетата се отличават като възрасти с комплексно най-силно изразена двигателна сензитивност през началния училищен период.

Нормативните таблици за индивидуална и комплексна оценка на физическата дееспособност на 7 – 10-годишните деца дават възможност за осъществяване на обективен контрол по съответните показатели, така и за насочване на педагогическото въздействие в интерес на хармоничното развитие на децата от начална училищна възраст.

Периодичният контрол върху нивото на развитие на физическите качества стимулира децата и ги насочва към по-активна двигателна дейност. Оценката на физическата им дееспособност несъмнено ще има по-голямо възпитателно въздействие, което е от значение при обучението по физическо възпитание в началното училище.

С предложените нормативни таблици за индивидуална и комплексна оценка на физическата дееспособност се поставя проблема за нейното научно контролиране като съществен компонент за ефективността от обучението по физическо възпитание в начална училищна възраст.

Разработените образци на отчетна документация за физическата дееспособност в ще подпомогнат работата на учителите по отношение на отчитане и даване на точна информация на висшестоящите институции.

Получените резултати ще ориентират учителите за по-целенасочено въздействие по отношение на слабите страни в развитието на отделните качества на децата в интерес на двигателните им способности.

Високите, в качествено отношение, резултати при овладяване бягането на 50 м се дължат на по-продължителното обучение на учениците в целенасочени бегови упражнения, които се използват от учителите в уроците по физическо възпитание.

При скоковете на дължина от място и със засилване, качествената характеристика на резултатите показва ниска степен на владеене от учениците в начална училищна възраст. Изключения се регистрират само при отскачането и то при 9-10-годишните ученици, притежаващи по-добри координационни способности, демонстрирани и при други движения изучавани в училище.

Най-ниски стойности по отношение качествената характеристика на резултатите се отчитат при хвърлянето в далечина и цел. Това важи за всички изследвани възрастови групи и при двата пола. Този факт показва, че движението хвърляне не е изградено като цялостен двигателен навик при обучението в начална училищна степен.

Разкритата пряка морфо-функционална зависимост между двигателната сензитивност и развитието на физическата дееспособност и моториката на учениците от начална училищна възраст има голямо значение за възрастовата теория и методика на обучението по физическо възпитание. Категорична е констатацията, че педагогическото въздействие през сензитивните възрастови периоди върху отделните компоненти от структурата на двигателните способности се оказват много по-резултатни в сравнение с въздействието през периодите на понижена двигателна сензитивност.

Познаването на сензитивните възрастови особености на подрастващите дава възможност на учителя да оказва въздействие върху физическите качества в най-благоприятния за тях възрастов период; да приложи подходяща методика за развитието на двигателните качества; правилно да определя дозировката и обема на натоварване; да разработи научно обоснована програма за обучение по физическо възпитание.

В разработените модели за физическа подготовка в синтезиран вид са включени рационални средства и методи за развиване на физическите способности на децата от начална училищна възраст. Те представляват нормативна основа за контрол и оценка на степента на развитие на физическата дееспособност на учениците през периода 7-10-годишна възраст.

--------------