Нормативи за индивидуална и комплексна оценка на физическата дееспособност при децата от начална училищна възраст

Настоящото методическо ръководство е насочено към проблемите свързани с физическата дееспособност на подрастващите, която е била винаги актуална и значима. Макар, че е обект на особено внимание на научната мисъл у нас и в чужбина, продължават да се търсят причините за непрекъснатия интерес към нея.

Изключителният феномен на проблема за физическата дееспособност се състои в това, че е пряко свързан с жизнеспособността на всеки човек за социална реализация.

Доброто здравословно състояние на организма не означава просто отсъствие на болест, а такова състояние при което той е способен на максимум умствена и физическа активност.

Здравословния начин на живот, принципите за оптимално физически натоварвания се усвояват от най-ранна детска възраст.

Многобройни и най-различни са факторите за успеха на учебно-възпитателната работа с малките ученици. Но едно е безспорно – само физически здрави и психически не обременени ученици са способни за пълноценно и ефективно обучение. Въпреки бурното развитие и акцелерационните процеси продължават да съществуват редица отрицателни страни в състоянието и развитието на българските деца като – слабо равнище на физическа дееспособност, бедна и не достатъчно развита моторика, голям процент на преждевременно страдащи от обезитас деца, на акцелерацията във физическото развитие съответства ретардация по отношение на физическите качества, изразяваща се в нарастващия процент на децата обхванати от хиподинамия.

Ето защо считаме за основателен един от мотивите за избора на възрастта 7 – 10 години, която е обект на настоящото методическо ръководство, имайки предвид най-малко две причини; ако за предучилищния период се казва, че през него се полагат основите на личността то през разглеждания период начална училищна възраст започва формирането на тази личност.

Задължителен компонент в този процес е физическото възпитание, което изисква постигането на определено ниво на физическа дееспособност на децата, както и на техните двигателно-координационни способности.

Преди всичко това е възраст през която се усвоява учебната дейност и тя се формира като водеща. До този момент учебната дейност не е във водещи позиции, а повече или по-малко е подчинена на играта.

Училищния живот и неговите разнообразни форми на обучение, с новите изисквания спрямо детето, с разширяването на социалните връзки и взаимоотношения в класния колектив създава съвсем нови условия за развитие на малкия ученик. Детето внезапно попада в напълно нови психологически условия. Първо това са реални условия породени от учебната дейност, второ същите тези отношения в една или друга степен поставят детето в положение при което то трябва да сравнява себе си с другите, с успехите на съучениците си в учебната дейност.

Трето в съответствие с психологическото си съдържание, учебната дейност подтиква детето да се учи, тоест смисъла на учебната дейност се намира в развитието на собствените му умения, способности, качества.

Затова този проблем се изследва многостранно като важно значение се отдава на физическата дееспособност.

Авторът

-----------