Спомени

Станчо Йовков Дойнов е роден на 28.02.1926 г. в с. Карабунар (дн. гр. Средец). Основното си образование получава в училище “Св. Св. Кирил и Методий” в Средец, а средно образовани – в реалната гимназия. Военната си служба отбива в 8-ми пехотен полк във Варна.

След отбиването на военната си служба постъпва на работа в Горско стопанство, където работи 4 години. След това работи като шофьор в Окръжно пътно управление. През 1962 г. постъпва в ДАП – градски транспорт, където работи до пенсионирането си. Женен е от 1949 г., има две деца – син и дъщеря.

“Спомени” е първата му книга, разделена на три цикъла: “Спомени” (разказ за Средец от детските години на автора), “Народни песни” и “Стихове”.

--------------

СПОМЕН

Аз те помня малка като
дете кипра спретната
с хубава къдрава коса
макар, че и аз бях като теб дете.

Минават години ти стана
мома, мечтите ти се носеха
като морските вълни, а ти
като чайка разперила криле

се носиш над морските вълни.
Минават дни и нощи и ти
вперваш очи и търсиш оная
звезда, която ще ти свети

през целия ти земен живот.
Да ти се взираш в тази звезда
и най-после я откриваш отдаваш
си всички мечти на тая звезда

и дойде денят в който ти свърза
целият си земен живот с нея
твоя любим и в ранна възраст.
Вие бяхте като букет от

цветя поставени във вазата
на живота, който макар и
във вода бавно повяхва и идва ден,
в който едно цвете ще увехне по-напред

А ти на преклонна възраст
грохнала от живота с патеричка
в ръка ще срещнеш твои
близки и познати, и може би

ще заговориш заминалото
когато бяхте млади за блажените
години на младостта и за
намерената изгряваща звезда.

Минават дни и нощи и ти
като грохнала старица, може би
ще мечтаеш за изминалият
щастлив живот.