В шепот тайнствен заслушана

Поетично без дубъл
Откровено от автора за неповторимите

Най-голямото чудо на света е човешката душа, която грее като слънце в човека. Тогава той става личност – витална, хармонична, съвършена. Тази божествена искра в човешката душа е чудото на чудесата. Често не го забелязваме, не желаем или нямаме сетива затова. Необходимо ни е време за духовно съзряване, но и дълбок, непокварен усет, за да го оценим. Досегът с възвишеното и неповторимото ни възпламенява, появяват се силни чувства – така се ражда поетичната творба. Избрах поезията, за да споделя с вас – моите читатели, съкровени чувства, мисли и настроения, които ме завладяха, докато мислено общувах с всеки един от вас – моите лирически герои – неповторимите лица на град Айтос.

В предишната си книга “Хора без дубъл” ви бях обещала, че ще има втора на тема – неповторимите. Сега вече е факт. Пред вас е “В шепот тайнствен заслушана”. Доверих се този път на поетичното слово. Поезията ми дава по-големи възможности: словото многообагрено, чувствата – напиращи, спонтанни, завладяващи. Така лирическият герой въздейства по-силно върху читателя. С едни герои ще се възпламенявате, с други ще страдате, а трети – просто ще обикнете от сърце. Оптимизмът в тях винаги ще ви окриля докрай. Вярвам, че лесно ще доловите чувствата, внушенията, идеите – та вие сте един от тях – неповторимите лирически герои в книгата. Затова ги оставих анонимни – всеки да открива частица от себе си.

Поетичното слово ми позволява да разкрия разтърсващи чувства, на които и вие да станете подвластни. Всеки от нас има свой оазис, където обича да се завръща по време на духовно изпитание. Оттам черпим сили, за да намерим себе си. Затова заложих на спомена: ще бъда още по-конкретна: Отдавна исках да стигна до своите корени. Проучих рода Хърсеви (чиято потомка съм), живели в село Черково, Старозагорско. Сега селото е Братя Кунчеви. От този род е бащата на моя прадядо Петко – Демир Минев Хърсев. Изселили се от селото към 1907 –    1908 година в град Айтос. Така се роди поемата за моите предци – Аз, една от Хърсевия род.

Съпоставях минало и настояще и търсих опорните точки за доброто и злото, за красивото и грозното, за непобедимата сила на човешкия дух през погледа на героите. Чувствата им се движеха до низкото, защото хората са различни, какъвто е и самият живот. Освен това човекът е амбивалентен – у него има добро и зло, зависи на коя страница ще го отворим.

Обичам да се връщам назад във времето, защото то кореспондира с нашата младост – с първите ни трепети и вълнения, които понякога ни съпътстват и в зрелостта, защото са чисти, истински; дори стават мерило в житейския ни път.

В поетичната си книга ще ви срещна и със светогледа на младите хора. Подкупваща е тяхната етичност до виртуозно владеене и себеотдаване в професията. А за децата – тези светулчици на земята съм отделила специално място. Впечатлих се от тяхната любознателност, ум и душевен мир. В тях открих един неповторим свят от съкровища.

Ще си спомним и с болка, и тъга за тези неповторими хора, които вече не са във физическа форма при нас, но изречените мъдри слова ще помним завинаги.

Уважаеми читатели, моите герои са изправени пред дилемата да израснат пред вас като запазят най-хубавото в себе си – мъдрост, характер, идеи или да се слеят с посредствеността. Тази книга е една непринудена среща на поколенията – от миналото, настоящето към бъдещето. Аз вярвам, че чувствата и мислите на лирическите герои ще направят читателя по-добър и ще му внушат да следва пътя към възвишеното и доброто в своя живот.

Както в книгата “Хора без дубъл” така и в тази книга на тема – неповторимите, като излъчване и дух героите са взети от ежедневния живот: те са активно действащи лица сега или в миналото. Те са сред вас, сред мен – край всички. Не съм ги измисляла. Животът ми ги предложи такива, каквито вие ще усетите – само синтезирах чувствата, мислите, ситуацията, в която се проявяваше героят. Придадох им художествена форма за изява, за да бъдат по-въздействащи. Така се родиха тези искрени, сърдечни рими. Богата палитра от чувства и настроения в душите на лирическите герои бе истинска находка за мене; и това ме провокира да разкрия пред вас, читателите, неповторимото звучене на всяка отделна творба. А онази тънка нишка, която преминава през цялата поетична книга е любовта към хората – живели някога тук, живеещи и сега, и в бъдеще.

Опитах се да вникна в душевния мир на своите герои; да се докосна до тревогите и бляновете им, да намеря с тях посоката, към която са тръгнали – без да ги осъждам. Вълнувах се, обогатявах се – трепети изпълваха цялото ми същество, дока- то пишех за тях. Особено за децата, в чиито мечти виждам бъдещето на България, т.е. на нашия град. Мисля, че най-ценното в тази книга е, че всички мои лирически герои са вървели, или сега вървят по улиците на нашия град. Те са хората без дубъл – айтозлии.

-----------------

Спомени, спомени... сън и сълза

Спомени, спомени – сън и сълза
напират в душата ми със песента.
Старата къща със плаха бреза
спира дъха ми дори и сега.
След толкова много години
твоят глас от сън ме събуди:
закъснял трепет, може би,
блянът във мен да възкреси.
Макар че цяла вечност отлетя
за своята младост още скърбя.
Чувство на нежност в мен се пробуди,
тая го още в нощите будни...
Във плен на тази мечта
все звучи във мен песента –
да те срещна поне във съня
и повече за теб да не скърбя

* * *
Малка гара и чешма,
тръпне плачеща върба,
а до нея и бреза
рони сребърни листа...
Влакът отпътува надалече
и знаех – няма да те видя вече.
Дори сърната заплака
и се изгуби във мрака...
Останах на самотната гара
без капчица вяра –
ти я отне само ехото свистеше – не-е-е!

Надеждата като дреха от мене се свлече,
а някога във вярност се врече...
Търсех от тебе следа,
но ти затръшваше желязна врата.

След толкоз много години
споменът във мен се пробуди:
горестни чувства, невинни
напират във нощите будни.

Най-после в съня ми се яви:
изгряха спомени свидни,
затрептяха светли лъчи...
и възкръснаха нашите дни.

Дълго чаках този миг,
нощта изпълни се със вик,
сън и реалност – жега и студ,
ти ли бе тук? – изчезна без звук.

Реалност жива – дали не греша?
Няма и помен от твойта следа...
Сънят започна да плаче
спусна се завесата на здрача.

Лилава сянка запълзя,
отроних клетвена сълза.
Благодаря на моята душа,
че ме срещна с тебе в нощта
завинаги може би в съня със теб –
моят блян да се простя.

-----------------