Прозорецът на ветровете

Какво ми дава поезията? Тя поддържа в ума ми светли мисли, а в сърцето – възвишени чувства. Тя ми дарява чистотата на сърцето, което е олтар на благите мисли, милосърдието и щедростта.

Като висш израз на любовта, поезията е майка на света; пробужда човешкото съзнание към доброто в живота. Всичко съществува чрез Любовта, а самият живот е Дар любовен, Дар небесен. Този, който има щастието да познава любовта, той може да говори и за Величието на Бога. Синоним на любовта е именно поезията. Любовта е незабележима, но вярата ни е забележителна. Всичко става необикновено, когато се слеят с поетичното чувство…

Искам да разбера този свят, Господи! Искам да разбера всички нови светове! Поетичното чувство – то ме подтиква да проникна в тях и да се отворя за тези светове и те да проникнат в мене. Затова се доверих на поетичното чувство, образи, картини и настроение! Искам да бъда част от тези необозрими за сетивата на човека нови светове, и те да бъдат част от мен. Тогава ще извикам уменията си, които винаги съм имала и ще дам свобода на разума си, за да го тласна към Всемогъществото, което му е присъщо.

И отново ще бъда птицата в полет с разперени криле.

Геновева Зафирова

-----------------------

ВКУСЪТ НА ЖИВОТА

Може би са плакали звездите,
затова са тези сълзи по листата…

За да не ни разкъсат с остри клони
на спомените сухите ръце
с ключе вълшебно да отворим
за своята мечта едно сърце.

О, със съдбата си недей да спориш,
добрият тон към нея запази!
Избирай си пътека, ала своя
и към целта докрай я извърви.

Не унивай ти и не скърби,
вкусът към живота запази:
младостта си пак спомни –
живей със спомените ти!

За да не ни разкъсат с остри клони
на спомените сухите ръце
сълзата-обич нека да ни води
във този свят, приличащ на сърце.

СЪЛЗИТЕ НА ДЕНЯ

Как искам да избърша
            сълзите на деня
и да се втурна след
            всяко облаче,
затулило слънцето.
То вие в душата ми като
            в локва от кал…
Чакам дъжда
            да избърши праха,
полепнал по клепките на деня.
Чакам дъжда
            да размие ръждивата
утайка на света.
Открехвам ти
            прозореца на необозримото.
Не се колебай!
            Влез и открий невидимото!
Избърши сълзите на деня!