Наталия Недялкова: Изкуството прави света по-красив

Наталия Недялкова е писател, преводач и журналист. Тя е член на Бургаската писателска общност, на Съюза на българските писатели, Съюза на преводачите в България, Съюза на писателите в Бургас. Координатор е на Международния литературен фестивал “Майски срещи на славянските творци – Свято слово”, който се провежда веднъж годишно в Бургас. Инициатор е на арт-феста “Бургсток” и литературните четения “Намерени в превода”.
Автор е на поетичните книги “В театъра на сенките” (2014 г.), “Перила към небето” (2017 г.), “Онзи зад вратата” (2019 г.), “Стапица за поетски соништа” (на македонски , 2021 г.), “Стихоанализа” (2023 г.), есеистичната проза “Аз-ът, ер малък и безгласната буква” (2021 г.).
Участник в международни литературни фестивали и носител на международни награди. Литературните произведения на Наталия Недялкова са превеждани и публикувани в авторитетни издания в Сърбия, Черна гора, Северна Македония, Русия, Полша, Албания, Румъния и др. Преводи на нейни произведения са включени в престижни наши и международни антологии.

Неда Гаврич, Баня Лука – София. 10.05.2024 г.
Литературна работилница “Кордун”

Интервюто е преведено и препубликувано от  он-лайн изданието Литературна работилница “Кордун”, Баня Лука – София. 10.05.2024 г.

– Уважаема Наталия, наскоро излезе първата ви Антология “Преоткрити в словото”. Антологията включва над 100 стихотворения и есета от 42 автори от 15 страни, преведени от 9 езика. По какъв начин и колко време се подготвяше тази книга?

– Историята на Антологията “Преоткрити в Словото” започна от бургаския фестивал Майски срещи на славянските творци “Свято Слово”, в който участвам от 2018 година и като автор, и като преводач. Благодарение на него и други литературни форуми в които участвах – в Република Северна Македония, Сърбия, Черна гора, Хърватия (он-лайн по време на пандемията) и др., географията на творческите ми контакти се разшири, както се увеличи и броят на преведените автори и произведения. Личното творчество, разбира се, е нещо прекрасно, то е начин да изразиш себе си и своята представа за света – и външния, и вътрешния. Но по-голямо предизвикателство е да направиш съпричастна читателската аудитория с красотата на други творчески светове. В този смисъл за мен преводът се превърна в онзи вълшебен ключ, който отвори и продължава да отваря врати към други поетически Вселени. Вселени, които реших да споделя с читателската аудитория в България.

През 2022 година имах щастието и привилегията да бъда участник в прекрасния литературен фестивал “Инджия ПроПоет” и на едно от четенията, на които, скъпа Неда ти беше водеща, ми хрумна идеята да събера преводите на съвременни автори в отделна книга. Споменавам Инджия не случайно – не малка част от знаковите творци, включени в сборника са именно участници в този фестивал. Радвам се, че начинанието беше изцяло подкрепено – и идейно, и финансово, от бургаското издателство “Либра Скорп”. Така, че независимо от разстоянията и границите отново сме заедно – този път между кориците на една книга.

– Kнигата вече е достъпна в дигитална версия, къде може да се купи в книжен вариант?

– Тъй като основната задача на антологията е произведенията да стигнат до колкото може по-широка читателска аудитория, с издателството бяхме категорични тя да се разпространява безплатно. Да има дигитална версия, което позволява четенето от голям брой хора, навсякъде по света и по всяко време, а книжният вариант, който е издържан прекрасно полиграфически, да бъде предоставен на библиотеки, културно-информационни центрове и представителства на съответните държави, чиито автори са включени в сборника.

– Автор сте няколко книги с поезия и есета. Каква е тяхната тематика, към какво насочвате вниманието на вашите читатели?

– Ако трябва да потърся жанрово определение за творчеството ми – преди всичко това е философска лирика. За мен Битието е една огромна книга, а всички ние сме букви от ръкописа на Господ. С нашите мисли, емоции и дела ние също участваме в този невероятен акт на Сътворението, търсейки отговори на основите въпроси кои сме, защо сме тук и къде отиваме. И до голяма степен от самите нас зависи дали житейският ни път ще бъде красива поезия или пък жалка гротеска. Това са основните теми, към които насочвам вниманието на читателите ми.

– Вие сте съкоординатор на международния литературен фестивал “Майски срещи на славянските творци “Свято слово”, който се провежда всяка година в Бургас. И сте участник и в много литературни фестивали. Доколко фестивалите помагат на писателите от цяла планета да се опознават, да обменят идеи и опит?

– Определено фестивалите са една от най-успешните форми за творческо общуване, опознаване и запознаване. Няма нищо по-прекрасно да обменяш идеи на живо, да дискутираш актуални теми – не само от областта на изкуството, но и от обществено-социалния живот през призмата на творчеството. Мисля си, че ако нещо е в състояние да направи света по-красив и хармоничен – това е именно Изкуството.

– Вашата поезия е превеждана на няколко езика, самата Вие превеждате и творби на свои колеги. Как избирате произведенията за превод?

– Обичам да превеждам произведения, в която има много музика, ритъм, оригинални метафори и лингвистична виртуозност. Обичам творби, които ме карат да обогатявам знанията си по една или друга тема, да прелиствам етимологични речници, да проследявам генезиса на думите, което си е чист вид езикова археология. Що се отнася до избора на авторите – превеждам творци, чиито идеи и послания намират съзвучие с моята етико-естетична система. Тези автори, за чиито творби още от пръв прочит си казвам – “Това е великолепно! Това трябва да бъде прочетено и от други хора”, също така една от мотивациите да представя един автор е читателят да се заинтересува от творчеството му, да потърси да прочете и други негови творби, а защо и да не се опита да ги прочете и в оригинал, за да види как звучи това творчество и на родния език на автора.

– Как виждате ролята на литературата в съвременното общество?

– Живеем във века на високите технологии и бързите комуникации, и за жалост в не малко случаи и на интелектуалния и духовния fast food. А си мисля, че душата, както и тялото се нуждаят от здравословна и истинска храна. От истинска духовна храна се нуждае и обществото. В този смисъл една от важните роли на литературата е именно тази – да формира истински духовни ценности и идеи, благодарение на които обществото ни, наистина ще бъде здраво.

– Що се отнася до България, каква е ситуацията на литературната сцена в момента? Обръща ли се достатъчно внимание на културата?

– Определено мога да кажа, че в България се радваме на изключително интензивен и динамичен литературен живот. Има приемственост между различни генерации, а все повече млади талантливи автори стъпват на литературната ни сцена. В града, в който живея и творя – град Бургас, който се намира на Черно море и който е известен като град на рибарите и поетите, ние, писателите имаме огромна поддръжка в лицето на Общината. В града се провеждат много фестивали, в Бургас писателите си имат свой чудесен Дом, в който през цялата година има литературни четения и премиери. А ни гостуват и много автори, както от страната, така и от чужбина.

– Може ли любовта да спаси света? Имаме ли я достатъчно днес в себе си?

– Достоевски казва, че красотата ще спаси света. Смятам, че едно от имената на красотата е именно любовта. И колкото и да ни се струва, че в днешно време истинската любов е дефицитна, смятам, че я има. Просто трябва да умеем да я виждаме. Не толкова с очите си, колкото с душевния си взор. Ще си позволя тук да отговоря и с едно мое стихотворение:

В разрез с логиката на света
и учени авторитети
в живота има истина една:
Съзнанието определя Битието.

Красив е този странен свят,
дори на лош да се преструва.
В живота има истина една:
Обичам, значи съществувам!

– Ако имахте силата да промените нещо фундаментално, какво бихте променили и по какъв начин?

– Със сигурност бих променила деструктивния подход към света. Светът е пълен с чудеса, красота и хармония. Но като че ли, най-напред се фокусираме върху грозното и лошото. Черногледството е като плевел в прекрасната градина. Ако се научим най-напред да виждаме красивото и в хората, и нещата, които ни заобикалят светът и животът ни, определено ще станат по-добри.

– Какви са бъдещите Ви литературни проекти или планове?

– В авторски план есеистична книга “В навечерието на 31 февруари”, в преводачески план – втори том от антологията “Преоткрити в словото”, както и сборник “Поетична Сърбия”.

Едно интервю на Неда Гаврич, Литературна работилница “Кордун”

----------------
Публ. в он-лайн изданието Литературна работилница “Кордун”, Баня Лука – София. 10.05.2024 г.
----------------