“В сянката на спомена” е втората самостоятелна поетична книга на Деспина Иванова.
-------------
* * *
Хора, бъдете винаги добри,
живейте с радост и мечти.
Обичайте се, за да сте щастливи,
весели, радостни, красиви.
* * *
Мечтите се раждат и угасват
като стиховете, като песента.
Денят угасна в небето,
безшумно слънцето се скри,
нощта, родена в дефилето
над нас започна да пълзи.
На една тревичка щурче се люлее,
песничка запява, поспре и пак запей.
Попей, попей ми, мъничко щурче,
стар, цигански романс,
аз чувствам моята душа играе своя тъжен валс.
Пред мен се издигат два чудни манастира –
в единия ще погреба тъга и сълзи, мъка и беда,
във другия ще възцаря само любовта и песента.
-------------