Душа от музика. Романизирана биография на Филип Кутев

Започвайки нашия разказ, смятаме за свой дълг пред читателя, да направим следното съобщение:

След като Кутьо Тенев се освободи от свръхсрочната служба като военен, той напусна родния си град Сливен и се пресели, по неизвестни за нас причини, в град Айтос. И тук съдбата се оказа крайно благосклонна към него: провървя му повече отколкото е очаквал и повече отколкото всеки друг – той започна работа като архивар първа степен в общинското управление и за много кратко време в него се влюби едно момиче, което се казва Мария Антонова. Госпожица Мария Антонова минавала за една от хубавите жени в града, чиято хубост е била изписана по лицето й. Мнозина от градските ергени тайно копнеели по нея, а като я срещнели, очите си не откъсвали от нея и по няколко пъти се обръщали да я огледат от глава до пети. Но тя, Мария Антонова, си знаела цената, но знаела също да запазва допустимата граница между себе си и другите. И всичко в нея било естествено, непринудено.

Дааа!

От всички свои обожатели тя хареса Кутьо Тенев. Хареса го не само за неговата привлекателна външност, но и за тази негова сдържаност и душевна доброта. Запознанството им стана на разходката в градската градина. Запозна ги неговия приятел от войнишките години, Кънчо Василев Лазаров. Докато ръката на Мария Антонова е в мъжката длан на Кутьо Тенев, нещо трепна в душата й, лицето й пламна, погледа й засия от възхищение. А Кутьо Тенев дълго държа ръката й и дълго време не сне очите си от нея.

Читателя, както може да се очаква, сам се досеща, че оттук нататък срещите им стават чести. И колкото по-чести стават срещите им, толкова повече копнеят един за друг. женският усет на Мария Антонова подсказва, че това е мъжът, на когото сърцето й принадлежи. А Кутьо Тенев почувства, че това е жената, която покори сърцето му. По време на разходките вървят заловени ръка в ръка, вървят мълчаливо, поглаждат се и очите им говорят повече от всички думи. Една вечер, когато той я изпраща до пътната им врата, тя се гушва в него и той усети как гърдите й се повдигат и отпущат, после тя бързо и несръчно го целуна по гладко избръснатата буза и с шепот каза “лека нощ” и развълнувана влезе в двора. Един миг, Кутьо Тенев стоя зашеметен, инстинктивно опита с ръка мястото, дето са се докоснали нейните устни, и пламенно целуна ръката си. Той вдигна очи към нощното небе и му се стори, че лимонената резенка на месеца му се усмихна.

Ето как Кутьо Тенев се събра с Мария Антонова. И от щастливия им брак тя му ражда пет деца. Две дъщери: Недялка и Деспина. И трима сина: Антон, Атанас и Филип…