Завръщането на боговете

Богът Кетцалкоатъл напуснал маите през 550 г. пр. Хр. С обещание да се върне. След търпеливо очакване в продължение на около 1300 години той все още не се бил появил. През 763 г. сл. Хр. Астрономи-жреци на маите провели конференция, вероятно за да обсъдят къде са сгрешили. Колко дълго у хората може да се поддържа вяра в дълго отсъстващ бог, който е бил познат само на техните древни прадеди? Сто години по-късно маите постепенно започнали да изоставят религиозните си центрове и през следващите няколко века тяхната цивилизация се разпаднала. Изглеждало сякаш те просто били уморени от дългото чакане.

Вероятно маите са взели правилното решение, защото хиляда години след това от Кетцалкоатъл все още няма и следа. Но след като вече се намираме в новото хилядолетие, може ли това връщане да е предстоящо?

Съществува теория, че боговете “са се редували” при поемане на върховната власт, въз основа на делене на земния прецесионен цикъл (вж. “Боговете на новото хилядолетие”, Ал.Алфорд). Този цикъл, предизвикан от люлеенето на нашата планета, е установен научен факт. Продължителността на прецесионния цикъл не може да е съвсем точна наука, тъй като на Земята все още й предстои да завърши започнатия след Потопа такъв цикъл. Последните оценки предполагат период от 25 776 години, представляващ 12 епохи от 2148 години. Това подсказва, че шумерската математическа система била целенасочено изградена върху закръглените цифри 25 920 и 2160. Все пак действителната цифра е 2148 или нейно приближение.

Твърде възможно е човечеството да преживява 2160-годишен период на “боричкане” (на самотек). Ако това е вярно, тогава изводите са изключително спешни, тъй като периодът свършва съвсем скоро.

Колко силна е теорията, че боговете действат в епохи от по 2160 години?

Съществуват неотменни доказателство, които датират Потопа към 10 983 г. пр. Хр. И писмени доказателства, свързващи Потопа със зодиакалния знак на Лъва. Може и да е случайно съвпадение, че Сфинксът бил изваян като лъв. Неговото геоложко датиране по общо признание не е точно, но съвпада с периода 1 000-8 700 г. пр. Хр. После идва Хронологията на Манетон за египетските богове, датирала управлението на Тот към около 8 700 г. пр. Хр., и писмено доказателство, отнасящо се до включването на Тот във войната на боговете. Може също да е случайно съвпадение, че войната на боговете станала в края на един прецесионен период. Колкото до следващите два прецесионни периода, започващи през 6 540 г. пр. Хр. и 4 380 г. пр. Хр.  съответно, те били относително лишени от събития, но съществуват доказателства, че последният – епохата на Телеца – съвпада с ерата на Бога  Ишкур в Южна Америка.

Преходът от Телец към Овен през 2 200 г. пр. Хр.  бил увековечен из целия древен свят, както подчертава и известният Карл Юнг. Този период отбелязва определеното по график връщане на бог Мардук във Вавилон, което първо било отложено от богинята Инана и после от богинята Нинурта. По това време из целия свят се правели наблюдения на звездите. Веществени доказателства за това съществуват в частност, както в Мачу Пикчу, така и в Стоунхендж. Официалната наука не може да предложи обяснение нито за тези обсерватории, нито за всеобщата мания, обзела древните цивилизации по астрономията. Накрая 2 160 г. по-късно раждането на Исус съвпада с епохата на Рибите, което обяснява посланието на звездите, довело мъдреците в Йерусалим.

Кога свършва настоящият прецесионен цикъл? Ако броим 2160 години от времето на Исус, навлизаме в ХХІ век, но това летоброене не е основано на надежден начален момент. Изглежда мъдреците са броили 2 160 години от постигната чрез компромис дата на завръщане на Мардук във Вавилон. Но Мардук очаквал в действителност по-ранен старт на своята ера. Дейностите в Стоунхендж, продължили чак до 2 300 г. пр. Хр., отбелязват неговото предварително планирано връщане, което било предотвратено единствено с военните действия на Инана и Саргон. Когато Мардук наистина се опитал да се върне във Вавилон, брат му Нергал го убедил, че неговото време още не е дошло.

Ако Мардук е броил от датата на Потопа, докато официално прецесионния цикъл е започнал 108 години по-късно (един и половина небесни градуса), тогава става ясно, че е постигнат компромис, довел до по-ранна стартова дата, но отлагащ неговото завръщане от 2 391 г. пр. Хр. с 3 градуса (216 години) към 2 176 г. пр. Хр.

Ако все пак се премахне изкуствено вмъкнатия компромис (който бил тактика за отлагане), прецесионната епоха на Мардук вероятно е трябвало да започне през 2 284 г. пр. Хр. Като се изчислява напред във времето от онази дата, става ясно, че следващата прецесионна ера ще започне доста по-рано през ХХІ век – или през 2036 г. сл. Хр., или през 2012 г. сл. Хр. (въз основа на числата 2160 или съответно 2148).

Възможни ли са и други дати в зависимост от използваните предварителни условия. Например кога официално е започнал прецесионният цикъл? Ако се приеме, че началото е точка нула – завръщането на планетата Нибиру през 200 г. пр. Хр., тогава ние вече сме в “новата” епоха, която е започнала малко по-рано в двадесети век. Другата променлива величина е прецесионният цикъл – дали използваме 25 920; 25 776 или някакво друго число? Една възможност, основана на свещеното египетско и шумерско познание, е числото 25 747,5 години, водещо към началото на нова ера през 1998 г. сл. Хр.

От друга страна, трябва да се наблегне на факта, че системата, използвана от боговете, не може да бъде имитирана с употребата на калкулатор. Ако е било възможно, защо тогава е построен Стоунхендж? Обиколките на Луната и движението на Земята около Слънцето вече били познати. Измерването на тези цикли се е правело единствено са съотношението с нещо друго, а именно степента на прецесионната промяна. Това е от изключително значение, защото показва, че на цикъла не се е гледало като на определена числова константа, а Господството е можело да се определя единствено посредством директно наблюдение на небето.

Историческата значимост на прецесионния цикъл силно внушава, че ако боговете наистина се връщат, това ще стане в рамките на предложените по-горе дати. Би могло да се спори, че тяхното връщане няма да стане преди следващото завръщане на планетата Нибиру около 3 400 г. сл. Хр. Но и това би могло да се оспори,тъй като боговете вече не се съобразяват с Нибиру и може би никога няма да се върнат.

Дали боговете въобще ще се върнат, е трудно да се каже, но не може да се пренебрегне очакването на евреите, които очакват месия от плът и кръв, на християните, очакващи завръщането на Исус, на мюсюлманите, които вярват, че скритият имам Мохамед ал-Мунтазар ще се появи отново, за да възстанови правоверния ислям, да завладее света и да възвести със салют хилядолетие преди края на всички неща. “Свидетелите на Йехова” очакват скорошното настъпване на Царството Господне, тъй като всички злощастия от “Свършека на света” вече се преживяват от сегашното поколение. Древните маи имали голям цикъл от 13 бактуна, които могат да се използват за прогнозиране края на епохата на 23 декември 2013 г. сл. Хр. Естествено през последните двеста години имаше много пророци за “Края на света”, но никога преди не е съществувала научна основа, която да подкрепя предсказанията.

Ако боговете отново поемат контрола върху Земята, как бихме си представили, че ще го сторят? Дали те ще дойдат накуп, с ескадрили от летящи чинии, или пък ще съобщят за себе си чрез Ройтер? И как биха могли да докажат самоличността си пред неверниците? Всеки би могъл да се представи за Исус или Йехова.

Точно обратното, не би имало голяма полза от внезапното представяне на боговете през множеството. Новини за тяхното завръщане биха могли да се разсеят въз основа на принципа “нужно ли е да се знае”, а само малцина световни лидери да получат достъп до тях. Ще изглежда, че животът си тече по старому, но по нов политически график. Ние може би ще усещаме тяхното присъствие в някои необясними събития, промени в правителствената политика или военни действия, които са напълно безсмислени, и вероятно в разширена държавна тайна.

Накрая тези скрити от погледа действия може би ще дадат път на открито декларирано присъствие, но едва когато му дойде времето. Ние ще търсим манипулация на събития, която би улеснила предаване на върховната власт на боговете. Това може най-добре да се постигне чрез довеждане на Земята до кризисен момент, когато самите богове биха се проявили като спасители. Поради това бихме могли да очакваме огромна промяна в обществения ред и всеобщо обезверяване на човечеството в съществуващите понастоящем институции – правителства, религии и промишленост. После, когато всички хора масово са отвратени, уплашени, отчаяни и уязвими, те ще се обединят около апела за нов световен ред под властта на боговете.

Трябва ли да живеем в страх или надежда в нашите връщащи се богове? Действията на американското правителство изглежда показват предполагаем заплаха. През 1996 г. Пентагонът обяви план, подпомогнат от военновъздушните сили на САЩ, за спасяване на света чрез разполагането на ядрени ракети, които щели да прихващат “астероиди” в далечния космос. Някои политици изказаха своите намерения за закони, които биха накарали САЩ да разгърнат тази ракетно-ядрена отбранителна система под кодовото наименование “Клемънтайн 2” до 2004 г. сл. Хр. Каква е тази внезапна припряност? Дали пък не е част от същия таен графики, който прави опит да се поставят невероятно мощни телескопи в най-отдалечените кътчета на космоса?

В трудните времена, които настъпват, много от нас вероятно ще бъдат съблазнени да седнат и зачакат връщането на нашите древни богове. Това би била опасна стратегия, защото връщането на боговете въобще не е сигурно и ние не можем да разчитаме на тях за спасението на Земята от всичките й проблеми. От друга страна, мнозина от нас ще погледнат на това време като на подходящ период за възстановяване на Духовния Бог, Всевишния Творец, който може би дори е сътворил боговете, които са създали нас. Но независимо какви са нашите вътрешни религиозни упования, добре е всички ние да бъдем нащрек и да следим неотклонно събитията на Земята и в космоса, защото може би на човечеството буквално предстои среща с неговите създатели, но това рандеву представлява най-голямата научна тайна на съвременния свят.

Приложение

Хронология на богове и хора

270 183 г.пр.Хр. – Боговете пристигат на Земята чрез планетата Нибиру.

252 183 – Ериду – първият град на боговете е завършен – Алилум е назначен за губернатор.

226 983 – Бог Енки се премества в Африка, за да ръководи дейностите в мините

183 783 – Редовите богове се вдигат на бунт.

180 183 – ЛУ.ЛУ-робът е създаден чрез генно инженерство.

176 583 – Случката в Райската градина. Чрез генно инженерство на Адам и Ева е дарена способността да се плодят.

130 000 – Дните на Енох, когато човечеството се разпръсква от Африка към Азия и “зове името Господне”.

107 900-77 900 – Енох тръгва с “Бог” и свидетелства против “синовете на Бог”, които са спали с дъщерите на човека.

70 983 – Ражда се Ной с тен на кожата, получен чрез генно инженерство. Човечеството преживява настъпване на ледников период в комбинация с изпитания, предизвикани от бог Енлил.

40 000 – Миграции на север са причина за първи път да се наблюдава съвременно поведение в Европа. Появява се групата на неандерталския човек.

20 983 – Сим, Хам и Яфет се раждат на Ной от жени от три различни етнически групи.           

10983 – Потопът.

10 875 – Начало на Върховната власт на боговете, основана на 12-те епохи на земния прецесионен цикъл.

10 450 – Построени са пирамидите в Гиза.

8 700 – Война на боговете. Великата пирамида е разрушена вандалски и заместена с фара на Хелиополис. Изваян е Сфинксът, за да напомня прекратяването на войната и края на първата прецесионна епоха. Строят се космически съоръжения в Йерусалим и на Синайския полуостров. Йерихон и други места се укрепват като охранителни съоръжения. Стоунхендж е отбелязан като астрономическа обсерватория.

4 050 – Тиуанаку е установен като център за производство на бронз. Първото използване на Хавин де Хуантар и Теотихуакан за преработка на минерали също може да се датира към тази епоха.

3 800 – В Шумер на човечеството е подарена цивилизация. Нимрод построява Вавилонската кула в чест на своя бог Мардук. Разрушена от бог Енлил.

3 113 – Дарена е цивилизация на Египет и Крит.

3 000 – Бог Тот построява Стоунхендж за бог Мардук като звезден часовник. Той измерва степента на прецесионна промяна по отношение на лунния календар.

2 900 – Бог Тот изгражда звезден часовник в Мачу Пикчу. Започна календарът на Андите.

2 800 – Дарена е цивилизация на Долината на Инд. Бог Енки създава индоевропейския език.

2 630 – Египетските фараони започват да строят пирамиди.

В Стоунхендж са построени “Кръгът Сарсън” и “Авенюто”.

2 024 – Содом и Гомор са разрушени заедно с космическия център в Синай. Технологията се разпространява из целия свят от човешката миграция.

1 628 – Изригва вулканът Санторин.

1 565 – Започва епохата на бог Хамурапи. Той унищожава Мари през 1531 г. пр. Хр.

1 450 – Богиня Инана разрушава дворците в Минос. За отплата бива унищожен Мохенджо-Даро. Боговете напускат Стария свят и се пренасят в Новия свят. Човешки миграции довеждат до пренаселяване из целия свят. Изселените на Великденския остров са спасени. Хавин де Хуантар е заселен, а олмеките се появяват в Мезоамерика.

1 433 – Йехова побеждава Египет и повежда израилтяните към Синайската обетована земя.

1 391 – Денят, когато Слънцето стои на място. Построени са пирамидите в Теотихуакан.

1 003 г. пр. Хр. – Цар Давид завзема Йерусалим.

– Соломон завършва “храма” в Йерусалим в чест на бог Йехова.

– Йерусалимският храм е разрушен от Рамзес Велики.

– Асирия пада при загадъчни обстоятелства.

– Иезекиил е заведен в новия “храм” на Йехова в Хавин де Хуантар.

569 – Разрушен е храмът в Хавин, което води до неприязън както между богове, така и между човеци. Култът към Ягуара започва в Америките.

– Кетцалкоатъл напуска Мезоамерика и пристига в Непал.

550 – Епоха на просветлението – Буда и Конфуций. Установява се нов световен ред по времето на Медес и персите.

200 – Планетата Нибиру се връща. Хавин де Хуантар и Теотихуакан са изоставени.

200-130 – Човекът е изоставен, когато боговете навлизат в прецесионна епоха на “ненамеса”.