Е-списание

Паратекстът на стихосбирката съдържа две ключови думи – „Бог“ и „сянка“ – в които са заложени както теологични схващания, така и лична интерпретация на авторката. Според свещеното писание човекът е сътворен по Божи образ, но не е тъждествен на Бога...

Всяка нощ е такава – хиляда и първа.
Няма бъдеще. Няма и спомен за после.
Зима с лято се люби. Пролетта не е първа –
беззащитна такава и мокра до кости.

Много дъжд. Нито помен от тая в “По жицата”.
Пада ниско небето и мига с ресници от гарвани.
Саркастично разказва копривата парещи вицове.
В полунощ саксофонът разплаква пияния барман.

Ще ти разкажа някога... Ще ти разкажа.
Сега ми се мълчи
в дълбокото на тъмните
ми сънища.