Съставителите на тази книга са направили своя избор и ни представят по един добър начин творчеството на поети, съдбовно свързани с Поморие и обрекли на Поморие талантливото си слово. Усетът за Поморие се засилва от прекрасните фотографии от един фотоконкурс и те носят отделно свой лиричен поглед към града и неговото море.
През лятото кафенето се разширява. Опъва бели сенници над тротоара, подрежда кокетни бели масички и тапицирани бели табуретки. Стопанинът не се скъпи, всеки ден в малките вази има свежи цветя. Кафето е хубаво и силно, дори минувачите усещат аромата му. Улицата е само за пешеходци, а от другата ѝ страна е големият площад.
Странно нещо е животът. Поднася ни какви ли не изненади и превратности. Подлага ни на изпитания и безцеремонно си променя посоката, без да пита дали сме съгласни! Някои казват, че това било небесно наказание за неизповяданите грехове и нечисти помисли. Но научни доказателства няма.
Есенна привечер в „Трите чироза“. Заета е само „Пенсионерската маса“.
– Егати влагата! Въртят ме ставите, за толкоз години край морето съм като изгнил! Лете по се ядва, ама сега е болно време! – мърмори бай Михал. – То и лятото вече не е като хората! Какви лета бяха! Леле-мале, какви лета!...
Сънувам те във дневните си сънища,
оплаквам те и те покривам с халища,
изтъкани от изскубани коси.
В миг на ярост и безсилие,
зова те мислено да се завърнеш...
