Е-списание

Всяка нощ си събличам последната риза

преди 5 години 8 months

Всяка нощ е такава – хиляда и първа.
Няма бъдеще. Няма и спомен за после.
Зима с лято се люби. Пролетта не е първа –
беззащитна такава и мокра до кости.

Писмо от горния свят

преди 5 години 8 months

Ти си стой на земята, защото за Рая е рано.
А пък аз ще ти пиша писма от горния свят.
Тук е хубаво. Господ си купи пиано.
И фалшиво да свири, го слушат и мъдро мълчат.

Събиране на душа

преди 5 години 8 months

Много дъжд. Нито помен от тая в “По жицата”.
Пада ниско небето и мига с ресници от гарвани.
Саркастично разказва копривата парещи вицове.
В полунощ саксофонът разплаква пияния барман.

В онзи сън съм река

преди 5 години 8 months

В онзи сън съм река. С мисълта да се влея,
се подхлъзвам по облите камъни и препъвам очите си.
После дълго потъвам в дълбокото. Там се живея.
И се любя с морето насън. Любовта ми е ничия.

Ще ти разкажа някога

преди 5 години 8 months

Ще ти разкажа някога... Ще ти разкажа.
Сега ми се мълчи
в дълбокото на тъмните
ми сънища.

Сбогуване с август

преди 5 години 8 months

И август иска още да остане
и ще остане винаги при нас,
и ще живее той като предание,
запомнено със името Бургас.

Поезията на Мира Дойчинова – преливаща от любов и съвършенство

преди 5 години 8 months

Мира Дойчинова е чаровна, отзивчива, приветлива, сърдечна, обаятелна дама в красива възраст, автор на шест поетични книги – всяка от по над сто страници и с по няколко издания. Всеки, успял да се докосне до нейната неподправена поезия, с изумление открива колко много може да се каже с малко думи, и как едно крехко и скромно момиче може да преобърне нечий мироглед и да докосне “нежните струни” и на най-неемоционалния читател.

Коя съм аз?

преди 5 години 8 months

Коя съм аз? Която и да е.
Една идея, въплътена в стих.
Жена, Луна, снежинка и дете.
Търкулната звезда във здрача тих...

Моят свят

преди 5 години 8 months

Моят свят е разхвърлян. Разпилян като мене.
С много рафтчета с книги и с много въпроси.
В моя свят няма нищо особено денем...
През нощта е вълшебен – и преброждам го боса...

Вселената уши ми дреха

преди 5 години 8 months

селената уши ми дреха – с много джобчета,
и каза да си прибера мечтите.
Прибрах отпървом сребърните копчета,
от които са се раждали звездите.

Страници