Творчеството на съвременните автори е противоречиво, също като епохата, в която Човечеството живее. В индустриализираните страни като цяло обществото е в упадък, а в развиващите се царят хаос, анархия и корупция. В “Третия свят” съществуват държави, изградени изцяло на религиозна основа, където промиването на съзнанието на отделния човек върви с пълна пара...
В различни критико-исторически изследвания върху българската литература често се споменава, че в началото на ХХ век “ужасното” и “даболичното” в творчеството на родните писатели не получава развитие. Докато геройски ориентираното общество в САЩ ражда през този период описания на прекрасни светове, завладяващи всичко пионери и супергерои, Европа преживява многочислени военни конфликти и ражда експресионизма и символизма...
Корените на явната катарска ерес и предполагаемите такива на тамплиери, розенкройцери и масони се губят в размирните векове преди разцвета на християнството. Но те проличават още в изначалните учения на гностиците и манихейците, смесили доктрините си с античните философски учения върху щедрата почва на Александрия и Вавилон...
Всички магически обреди – от приготвяне на отвари и талисмани до мрачните церемонии при викането на духове и демони са изградени върху вярването, че съществува “теория на съотношенията”, според която интуитивната аналогия пронизва Всемира и свързва в едно “трите плана”, Духовният, Астралният и Физическият...
Опитите да се опознае “творческото вдъхновение”, “гениалното озарение” или “съзидателния импулс” датират от древни времена. До днес единна и всеобясняваща теория няма и по мое лично мнение не може и да има. Загадката творческа личност представя пред науката значителни трудности, нерешими на сегашния етап от развитието на науката...
Формите на художественото творчество могат да поемат в две главни посоки. Едната е Фантастиката като пряк изказ на приказното творчество, наследило и произлязло от фолклора. Втората е художественият реализъм, който се стреми да отрази правдиво живота или се създава изкуствен такъв...
Да виждаш цветно в сиво-черната действителност около теб е талант. На фона на чернотията с контрастния привкус на агресия и апатия да видиш, че вторникът е зелен, че мама грее в синьо, а очите на петлите – оранжеви, да застелиш с дъга света – това е майстор-художник. И на цялата цветност да сложиш и 99 лимърика – това е вече висш пилотаж.
Тези диалози, (пре)прочити и размишления са в периметъра на вдълбоченото четене, както на избраните литературни творби, така и на литературно-критическите им интерпретации. Разгледани са автори и книги, които отключват цели блокове от естетическия опит и литературната история, какъвто е да речем разказът “Лазар и Исус” от Емилиян Станев, сдвоен с “Време на чудеса” на Борислав Пекич.
