Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее:
“Търпи, и ще си спасиш душата?!”
Остави таз песен любовна,
не вливай ми в сърце отрова -
млад съм аз, но младост не помня,
пък и да помня, не ровя
туй, що съм ази намразил
и пред тебе с крака погазил.
Стихотворението е отпечатано за пръв път в сп. “Мисъл” през 1902 г. със заглавие: “Към Подрумкале”. Написано е в края на 1902 г. по повод на заточаване на македонски българи в Мала Азия, след атентата в Солун на 6 декември 1901 г.
Условно творчеството на Яворов се дели на два периода – време на социална лирика и време на интимна лирика. Като вододел е участието му в Македоно-Одринското революционно движение, тежкото преживяване краха на въстанието и убийството на Гоце Делчев. Във втория период Яворов е много по-зрял като творец...
Пейо Яворов създава поезия, която е адекватна на големите социални промени, които стават в обществото в края на ХІХ и началото на ХХ век. Той е представител на онази млада интелигенция, която носи новия повей на времето и което създава модернистичните течения в литературата. Яворов е български автор, роден и създаден от едно драматично време, в което всяка новост отеква в душата на поета.
Литературният образ на Бай Ганьо вълнува читатели и критика вече няколко поколения. Той отдавна е излязъл от рамките на художествената творба и живее самостоятелен живот, превърнал се е в нарицателно име. Голямата популярност на героя събужда все повече размисли за неговата истинска същност...
