Е-списание

Да вали

Автор: 
преди 1 година 8 months

Заваля.
Дъждът –
като из ведро се изсипва.
Тъй чакан с молитви,
надежди –
живот да спаси.

Вятърничава работа

преди 1 година 8 months

Какво прави вятърът, когато не духа?
Седи на миндера и си кърпи кожуха.
Хвърчилата поправя. Залепва балони.
За вечеря си прави десерт с макарони.

Звездичка в нощта

преди 1 година 8 months

Звездичка изгрява в небето. Защо?
Ни шапка си има, ни топло палто,
а вън е студено и даже ръми.
Кому ли ще свети във тия тъми?

Аз мълча

преди 1 година 8 months

Аз съм ябълката на върха на дървото.
Аз мълча, аз нищо не казвам.
И понеже слънцето ме огрява между оголелите клони –
на теб ти се струвам златна.

Есен

преди 1 година 8 months

Аз съм тленна, тленна, тленна,
остарявам аз –
кичурче къпина есенна,
клюмнала в дъжда.

Прозрение

преди 1 година 8 months

Звъняха чаши, гръмка реч
над масата благоуханна.
А плахо още, отдалеч,
прииждаше позната тайна...

Шехерезада

преди 1 година 8 months

Царят заспива на приказката в средата.
Натежава главата му върху гръдта ми,
сякаш е от сребро и злато лята.
Но аз не смея да се помръдна.

Чорбаджи Юрдан и семейството му никога не прощават на Яворов

преди 1 година 8 months

В град Елена все още живее споменът за чорбаджи Юрдан Хаджипетков Тодоров (1848-1931). Син на известния “тежък” търговец Петко Тодоров, който въртял търговия с Цариград, Виена, Милано и Лион, той се изучил в най-реномираното за онези времена училище – Робърт колеж в Цариград...

Митрополит Серафим спасява Сливен от ордите на Шевкет паша

преди 1 година 8 months

На 3 юни 1873 година в Сливен тържествено бил посрещнат дядо Серафим – не само първи владика на града и епархията, но и символ на възродената след петвековно обезличаване българска православна църква. В книгата си “И стана ден” писателят Цончо Родев описва това събитие подробно, по запазени свидетелства...

Облачето, което си търсеше работа

преди 1 година 8 months

По небето веднъж се появи облаче, ама толкова малко, че приличаше на кълбо дим. Никой не го поглеждаше, никой не се плашеше от него. Големите облаци се събираха по двама, по трима и свойски си разговаряха за своите преживелици. Спомняха си прочути бури и урагани, за които пишат вестниците и гърми телевизията. А мъничето си стоеше настрана – само и ненужно.

Страници