Цялото богатство от теми, образи и сюжети в Ботевото творчество, цялата страстност на неговата поезия винаги ни отвеждат към идеята за свободата. За поета тя е мечта, съдба, обреченост, върховен идеал. Темата за свободата прекроява дори и най-интимните, най-нежните, най-горестните му изповеди и ги превръща в едно гневно бушуващо и яростно избликване на любов и омраза, в които душевните сили се напрягат до краен предел, чувствата се превръщат в своите противоположности и смъртта е трагично неизбежен изход от този бурен кипеж.