Вея косите. Пламък в очите изпълва дните. Танцувам... Вижте!
Едно Добро никога не идва само, то непрестанно расте – в делата, в очите... Не питай защо иска То пак да даде!
Мелодията на нощта познава всеки. Неизказани думи събличат нечия душа. И тази нощ залезът изкуствено мижи. Под лампата са мислите на хиляди животи...
Плът. Лази по нея тръпка сладост. Невъзможно ли...?
Клуб. Клечки сме в кибрит. Грее всеки. И няма лимит...
Те са заедно най-важната основа, от съдбата им зависи друга, нова... Двама цял свят създават.
Вея косите, пламък очи изпълва. Танцуват дните, сенки крият, изхвърлят солта в ритъм вълните.
Все по-тъжна, все по-сама... Колкото повече с теб съм сега...
Бял лист, а върху му мисъл, душа – туй е свобода!
Реални и не пътуват облаците... Като сънища.
