Ваня Аврамова има дългогодишен опит в медиите. Завършила е специалност “Връзки с обществеността” в Бургаски свободен университет. По-голямата част от професионалната си кариера е изградила като журналист...
Познавам Горан отдавна, затова разговорът между нас е на “ти”. Мога да кажа, че той е от хората, които умеят да предразполагат събеседника си и това сигурно е нормално за човек, който борави добре със словото. Поводът да интервюирам Горан е издаването на първата му книга, но един писател винаги има какво да разкаже, така че ето какво сподели той за нашите читатели.
Уикендът започна още в петък по обяд. Едвин Киферсън излезе от кантората малко след един и бързо се упъти за в къщи. Денят беше тих и слънчев. Още като навлезе в тяхната улица, той забеляза колата и суетящите се около нея деца. Съпругата му качваше голям куфар в багажника, а синът му пакетираше ракетите за федербал.
Аз никога не сънувам. Но сестра ми сънува често и то сънища наистина заслужаващи внимание. Тя ги помни и ги разказва на сутринта. Те никога не са досънувани докрай, но са наистина забележително интересни. Може би с това, че в тях кака не пада от Айфеловата кула, не лети на двугърба камила и не остава под горяща къща.
Последната ми лекция беше по Когнитивна психология. Към края на академичния час получих три SMS-а. Първият беше от приятеля ми Пачо: “Чефи, След лекциите отиваме на “Тройката”. Шефчето ще ни чака с оня маниак от Варна. Отложи всичко друго!”
