Дарбата ми тъй невзрачна не съдете моля строго! Със перото съм прозрачна, и да пиша искам много!
Навън бе зима мразовита със сняг бе цялата земя покрита! В балкона, вън бе кацнало врабче, с замръзнало на парапета му краче!
Седеше дълго скулпторът замислен, И гледаше във камъка гранитен! Идеята в представите неясна, Не искаше в мъглата да изгасне!
Днес признаваш ли Христос открито? Дърводелеца от Назарет! Името, що някои сърдито, произнасят във света навред.
Един триумф познават вековете, Триумфът е над злото и греха, смъртта! Кога Синът на Бога там умря, кажете, на вси добрата вест, простил ни е греха!
Лежа на пясъка златист и слушам, мелодията странна във рапана. Завивам се с море и се отпускам, заспивам сред вълни и морска пяна.
Годините минават, сменят се сезони - страстта на лятото, тъгата в есента, студът от зимата, но всеки помни цвета на вишните през пролетта.
Дали понякога съм бяла и дали добра, ще каже, който моята душа познава. Старая се да спазвам мъдри правила, любов и светлина очите ми раздават.
Разпадам се на молекули и на атоми, до малкото ядро на мойта същност. Усещаш ли ме във дъха на вятъра, около теб в ефирната безплътност?
Частици от душата си оставих във всеки, който силно съм обичала. Дали отново ще се събера? Забравих кога последно сред звезди съм скитала.
