Е-списание

“Аз сам не съм, ни тук самси – в заключената стая…”. Тая точно трагическа едновременност в теснотата на заключената стая и безкрая на самостта, властно и настойчиво ме предизвиква да си мисля и представям Яворов лично, да го срещам непрекъснато в измеренията на един невъзможен свят, който е само между него и мен, на един разрастващ се във времето и извън него само наш разговор...

Прозата на Яворов и в съвременните му, и в по-късните рецептивни нагласи както на българската читателска публика, така и на критиката стои, според Тончо Жечев, “в могъщата сянка на неговата драматична, ослепителна поезия и трагичния роман на неговия живот”...

Всеки живеещ или пребиваващ в САЩ има само едно право и едно задължение – да спазва закона. Държавата е нова и добре планирана. Пътищата са ориентирани изток-запад и север-юг. В градовете улиците са успоредни, а перпендикулярно са авенютата (булевардите). Трафик (задръствания) няма. Ако някоя улица или път не може да поеме движението, се строи още един успоредно или на пилони...

През шейсетте години на миналия век в апартамента на родителите ми, намиращ се в блок в центъра на Бургас до Сиропиталището, на петия етаж се настани на квартира за две години френско семейство. Състоеше се от мъж – мосю Сансеверино от Гренобъл, жена му Жанет (на български Иванка) от Париж и син на осем години Стефан (гръцко име, което означава Венец или Венценосец)...