Е-списание

Когато се завърнеш
уморен и все още отдаден на Морето –
не ме събуждай.
Остави ме
с виновните си сънища да бъда.

Ще бъда старица.
И аз – като другите.
Ще сърбам бавно
супата си
от малка, нащърбена купичка.

През 1910-1911 г. драмата е във въздуха на българската култура. Драмата е очаквана, желана и мечтана; не е възможно да не се появи. Народният театър вече се е превърнал за тези три години наистина в централна културна институция в България, във всеобщ храм на гражданствеността. Ибсенизмът (и с посредничеството на други текстове и на други скандинавски и руски автори) вече слиза от сцената...

В голямата и твърде разклонена празнично-обредна система на българина значително място заемат народните поверия, предания и легенди. Най-често мотивът за вълка се реализира и извлича от този религиозно-митически космос. Такива например са интересните разкази-легенди “Защо дяволът е с един крак”, “Защо вълкът е прекършен”, “Защо вълкът не дави вол” и др...