Е-списание

Не се отчайвай ако грохне слънцето
и истината се смали до лист на цвете!
Вземи от най- бездънната си пролет зрънце
и го посей под въглените на сърцето си!

Мама ме изпрати до летището
с китка росен здравец, книга и целувка.
Знаеше – след мен не й остава нищо,
но ми каза: “Да се пазиш! Чуваш ли?”

Дълъг път изминах до софрата:
зрънце бях във черната земя,
житен клас издигнах над тревата,
камък воденичен ме помля.

Светла Коледа, мамо! Целуни от мене татко!
И прости ми, че пак не успях да се върна!
Тук, в чужбина, добре съм, но без вас не е сладко.
Как отдавна копнея да ви видя, прегърна!