В този забързан, студено гранитен свят, знаех едно кътче за истинска отмора – Раклиново. Знаех, че го е имало и ще го има – един молитвен иконостас от древни мелодии, пъстър букет от гори и ливади. Пътувам към тебе, малко селце, последната точка от Айтоската селищна система. Сгушено в прегръдките на трите чернокоси върха: Ески Кузу, Манда Кайряк и Каракуша...
Когато се въплътих в детското си телце преди половин век видях до себе си три жени, облечени в светлина като сияние – те бяха моите орисници. Първата бе най-щедра – дари ме с чар и красота. Втората лаконично отсече: с ум и разум да раста. А третата само добави: дълъг житейски път, но и много изпитания. След като ме благословиха, отидоха при майка ми и дълго я разпитваха къде е рожбата й.
Зимното слънце едва се провираше между пелената от облаци, правеше неистови усилия да се освободи от тях; искаше още поне час-два да погрее, преди да се потопи в залеза. В очакване на Рождество Христово цялата природа бе смълчана, очакваща с трепет чудото. Само белите снежинки-кралици прехвръкваха все така забързани в танца си, за да скрият грозотата на калната земя.
Кой е Сизиф? Според гръцката митология никой в Гърция не може да се сравнява с него по коварство, хитрост, измама и ловкост на ума. Така той натрупва несметни богатства, но всяко начало си има край. С коварство и измама няколко пъти надхитрява Хадес и Танатос, но най-после Танатос успява с много усилия да изпрати душата на омразния за хора и богове Сизиф в царството на сенките.
Инструкция, при това за писане на поезия, и то в някаква последователност, адресирана към... децата?! Звучи като шега или като полъх от недалечното ни ентусиазирано, с вкус към подобна фразеология минало, но не е. Защото става дума за една съвсем сериозна и амбициозна система за работа с деца на Дона Е. Нортън, без някъде да се посочва, че е адаптивна само в работата с деца таланти...
Въпреки че в науката интересът към формирането и развиването на креативните способности на индивида, и то от ранна детска възраст, никога не е угасвал, а само е менял силата си – на приливи и отливи, написаното за възможностите на играта в литературно-творчески аспект и нейното значение понякога за творческия процес, не удовлетворява...
Ще ми се да започнем наблюденията си върху поетическите търсения и предпочитания на децата и младите поети от нашите литературни студия с два стихотворни примера. По този начин се надяваме да се докоснем до някои особености на “младата” българска поезия въобще, както и да потърсим отговора на въпроса: до колко е възможно посредством целенасочена преподавателска работа да бъдат култивирани версификационни умения...
Очаквах издаването на поредната книга на Руска Даскалова с нетърпение. Интересно ми беше да разбера КАК ПОЕТЕСАТА, каквато несъмнено Руска Даскалова е, ще съвмести поета с краеведа. Знаех, че тя умее, защото бях чела нейните “Тракийски напеви”, нейните стихосбирки, където се докоснах до едни от най-хубаво написаните стихове и за тракийци...
Дали филологическото ми образование или характерът ми, който ме кара да се вглеждам и в наглед дребни неща, е причина често да забелязвам правописа на някои имена и да разсъждавам върху тяхното правилно изписване. Прави ми впечатление, че едни и същи понятия се изписват по различен начин от различни автори и като че ли това не прави впечатление на читателите...
За развитието на културния туризъм се полагат усилия както на национално, така и на регионално и на общинско равнище. От 2003 година във Варна ежегодно се организира Панаир на туризма и свободното време, в който се провеждат дискусии, разкриват се нетрадиционни възможности за туризма, рекламира се оборудване за хотели и ресторанти, предлагат се средства за развлечения...
