Е-списание

Странджа! Името й се губи някъде в далечната история. Няколко запалени глави са направили опит да го обяснят, но то си останало забулено в загадката. Загадка са и многобройните могили, старите калета и мрачните пещери. Загадка са и кръстопътищата и легендите и преданията. Загадки са песните и традициите, загадка е играта върху живата огнена жарава на нестинарките. Именно тук се спотайват корените на магическото и реално присъствие на играта в огъня – нестинарството.

“Всяко село си има и закон”: не едни и същи са обичаите на сбровете по всичките села. Ще опишем един сбор на 21 май, Костадиновден, в Малкотърновското село Стоилово, 7-8 км на изток от града. Тоя ден църква клепе малко по-рано от обикновеното. Тя още пуснала не пуснала, гайдите писнуват из селото пред дюкяните, пълни с посетители, тукашни и гостье...

Доста писмени източници от краеведската история говорят за пребиваването и повишения интерес на П. Р. Славейков към бита, обичаите и специално нестинарството в Странджа и Източна Тракия. И заради тези му стремления той посещава Малко Търново, Лозенград и селата на Царевско (Василиковско): Кости, Бродилово, Пиргопло, Маджура, Мързево (дн. Кондолово), Българи (Ургари), Дерекьово (сега в Турция), Синеморец (Каланджа), Пенека и други...

Анекдотите идват дори в облачен ден. Приличат на растението наречено диваче, на латински Mirabilis jallapa. Прекрасен обект за генетични изследвания. Цъфти нощем, а дори когато притъмнее преди да завали дъжд.