Оставих лодката на пясъка

Оставих лодката на пясъка
и мрежите край нея – разпокъсани,
солени, още неизсъхнали
от мъжките сълзи,
които по лицето ми се стичаха.

По стихналия бряг вървя
край скелета на дървения кей –
с надежда да говоря с рибите
за едно далечно пътешествие...

Отсреща фарът –
мой познайник от детинството,
учудено ме гледа
със светещото си око
и се опитва
посоката да ми подскаже.

Със полъха на пеперудено крило
пристига вечерният бриз
и заливът заспива.

По лунната пътека
ще тръгна тази нощ –
да търся някъде
потъналите кораби на Посейдон...