Мечта
Мечтая да съм перлено момиче,
докосващо с нозете си пръстта
с нежност като цвят кокичен
да нося вест от пролетта.
Мечтая да съм лунната царица,
изгряваща над всички планини.
Безгрижно да надничам до насита
над ручеи, реки и долини.
Мечтая да съм горската кралица
да шаря лист след лист подред,
но не самотна, не вдовица,
а с вятър див, нахален и напет...
Мечтая да съм бяла като зима –
прозрачна като стъклен лед,
с висулчената къдравост да взимам
от слънцето най-слънчевият ден.
Открадвайки от всичките сезони
цвят прелестен пред Вас ще поднеса
отпивайте със зениците си цветни –
докосвайки моята мечта.