Е-списание

Нрави и обичаи

преди 8 години 5 months

Агне печено и огромно
в Цоньо Танев ни събра,
и простете, май нескромно,
гладна бяхме ний тайфа.

Мигът-илюзия

преди 8 години 5 months

Когато надписите от синия екран
си тръгнат уморени,
когато светлините
                   танцуват последния си танц,
а буквите като звездици затрептят...

Сълзите на деня

преди 8 години 5 months

Как искам да избърша
         сълзите на деня
и да се втурна след
         всяко облаче,
затулило слънцето.

В мига на Вечността

преди 8 години 5 months

В мига на вечността
ще стигна до безкрая.
Стихиите ще усмиря
и тебе ще позная.

Простих ти

преди 8 години 5 months

Простих ти
         непростимото
и открих
         сърцето ми изпълни се
                            със тебе.

Моите ръце

преди 8 години 5 months

Моите ръце –
         крехки и нежни
умеят да слушат
         и да отгатват съдби
                            и надежди...

Полетът на безсмъртието

преди 8 години 5 months

Разтварям с трепет и преклонение страниците, посветени на борците за национална свобода в с. Карагеоргиево, някогашното Ченге. Без минало няма настояще и бъдеще. Народната памет го е съхранила по неповторим начин в песните и преданията, за да стигнат до нас. Затова можем да кажем, че “народът ни е всякогашен и велик творец”...

Подвигът на една майка

преди 8 години 5 months

Всяка година на 21 май, неподвластни на едно неподправено върховно чувство, ние, айтозлии, отдаваме заслужена почит към великата саможертва на майката и нейните синове – баба Каля, синовете й Иван и Тодор, и поета Атанас Манчев...

Симфонията на вечността

преди 8 години 5 months

Един човешки живот – колко е той?! Миг от вечността. Съизмерим ли е с избора на душата или всичко е предначертано свише? Загадка, тайнство, което търпеливо е отгатваме. Колко дълъг е пътят на маестро Филип Кутев от онова пролетно утро на детството сред дъхавите цветя на бащиния двор?!...

Заслушам ли се в тишината

преди 8 години 5 months

В детството си обикновено по време на ваканция прекарвах при дядо и баба в селцето с бистрата пенлива река. Малко по-нагоре бе “Трескавото кладенче”. Сутрин се събуждах от ранобудния звън на хлопатарите. Скътано в подножието на три планински върха, под напева на стария хайдушки Каракуш, колко легенди и песни беше скътало то – родното село на майка ми – Раклиново.

Страници