Алтъна разказва
Родена съм на чèлото със тъмен знак
и мама мислела, че е от сатаната.
Била съм пеленаче, бяло като сняг.
Оставили ме близки в планината.
Дочула детски плач една вълчица.
В тревите ме открила сам-сама.
Засукала съм млякото й под звездици,
изгрели над Родопа планина.
Овчар на сутринта ме е намерил.
Повоят ми оплетен бил сред тръни.
До мен – вълчица и като в поверие
на шията ми имало един алтън.
Погледнал ме овчарят, та заплакал –
не бил завързвал люлка у дома.
С жена му дълго време чакали
да се порадват, като други, на деца.
От този ден до днес съм тяхна щерка.
По име ме нарекоха Алтъна,
че злато съм във дните им и щедро
в дома им грея, от зори до тъмно.
Отгледаха ме – първа хубавица!
В Родопа като мене друга няма!
Кога запея, се засрамват птиците
и слушат ме река, дърво и камък.
Вълчица отдалеч съзирам нявга
и тя ме слуша и си спомня сякаш,
нощта, в която никого си нямах,
че храни ме със вълчето си мляко.
До днес на шия нося си жълтицата.
И вярвам – някой свой ще ме познае
по нея и по белега ми над ресниците,
и ще ме върне. В ада или рая...