Благодаря, приятелю!

Благодаря, приятелю!

Колко пъти бе до мен, приятелю,
мъката когато впива в мене жило
и горчи, горчи медът на тишината,
и вися над бездна? Имаш сили

все да кърпиш в мен последната надежда
и сред облаците да ми правиш път.
Глинени човечета сме! Неизбежно
е по жар понякога да стъпваме.

След преплувани морета от сълзи
и изядена една торба със сол,
нека стъклената радост разделим!
Слънчев лъч за двама. Стига толкова!

Щедър е животът, щом събра ни близо
и без кръвна клетва ни превърна в братя.
За прегръдките, спасителната риза
от сърце благодаря, приятелю!