Тежката корабна верига се източи като змия от клюзовете. Танкерът потрепери и се отпусна върху вълните. Край. След пет мъчителни денонощия – край! Двадесет и осем чифта очи погълнаха жадно обвития в мъгла и изпарения варненски бряг...
В тъмното машините върху претрупаната му палуба приличат на трупове от праисторически чудовища, обгърнати от някаква подозрителна тайнственост. Утре те няма да бъдат такива страшни. А хората на брега, които бързат да отидат на работа, ще прочетат може би пътьом едно с още неизсъхнало мастило съобщение в някой ъгъл на вестника...
Тримата представители бяха подбрани от специалната комисия Б-5 на Дружеството на космическите психолози. Всички пилоти, които преминаваха обучението си по съответните специалности трябваше да опознаят и още един уважаван господин – ДЕРОКС – машината-психолог, която избираше партньорите по двойки, тройки или групи за междупланетните полети...
За историята, за Бог и неговите послания, за манастир “Св. Богородица” и неговите тегоби, за отзивчивостта, за благодарността, за добрите сърца на хората разговарям с председателя на Манастирското настоятелство Георги Стойчев и с историка краевед Вида Буковинова, автор на наскоро излязлата книга “Аязмото”.
“Животът тук не може да се харесва, той може само да се изтърпи. В голямото си мнозинство българите изтърпяват своя живот”, споделя с болка Людмил Тодоров – едно момче на 61, което дълбоко в себе си е младеж, живее с проблемите на младите и доколкото може, се опитва да ги промени към по-добро – с книгите си, с филмите си, с душата си.
