За Ивелина Никова и нейните копнежи по красота и слънце

Отдавна познаваме Ивелина Никова с нейните родолюбиви и патриотични стихове, които съм публикувала на страниците на вестника, а и сме слушали в нейно изпълнение на живо, когато Ивелина ни е гостувала в Бургас.

Сега тя пак идва в града ни, но с изненада – ще ни прочете откъси от новелата си “Алтъна”, която вече е под печат, а пред публиката художникът Иво Узунов ще рисува картина на фона на новите стихотворения на Ивелина. Поетесата ще сподели с нас своите “копнежи по слънце и красота” на 13 август, от 17.30 часа в галерия “Богориди”.

Роза МАКСИМОВА

------------------

Ивелина Радионова-Никова: Не носим ли спомена за миналото си, нищо в бъдещето няма да ни бъде спестено.
(Интервю на Роза Максимова, в. “Компас”)

– Разкажи ни за новия си проект, Ивелина, който осъществявате заедно с художника Иво Узунов.

– Идеята да синтезираме двете изкуства се зароди спонтанно, след като Иво Узунов ме откри чрез стиховете ми, а аз него – чрез красивите му картини. След успеха на този вид нетрадиционно представяне в Балчик решихме да повторим арт експеримента си и в Бургас. Желанието ни е да наситим сетивата на публиката до такава степен, че всеки от присъстващите да си тръгне от арт-галерия “ Богориди” с чувството, че е получил подарък.

– Какво послание отправяте с него?

– В романа си “Идиот” Достоевски казва, че красотата ще спаси света и поколения наред утвърждават за вярна тази мисъл. Ние с Иво Узунов приехме, че това, което правим поотделно, също е красота – та какво друго е играта с думите или играта на четката с багрите... Затова много бихме искали хората в галерията да повярват, че духовната и физическата красота действително може да ни промени, да ни направи по-добри, по-чувствителни и по-разбиращи другия до нас...

– На път е новелата ти “Алтъна”. За каква се разказва в нея?

– “Алтъна” е предизвикателство за мен, първата ми стъпка в прозата. Тя е, може да се каже, днешната ми мъка, защото много неща в нея не ми се отдават от първи път. Пиша и трия, трия и пиша и в движение се уча, защото прозата си има своите правила и изисквания. Затова позволете ми да не навлизам в подробности за сюжета на “Алтъна”. Ще Ви кажа само, че се опитвам през моя поглед да дам своите отговори на вечни теми – какво е да имаме различна религия, можем ли да бъдем винаги добри, правят ли ни различни физическите белези и можем ли въпреки всичко да живеем заедно. Дано успея да усмиря съмненията си по време на писането и от “Алтъна” излезе нещо наистина хубаво – пожелайте ми го!

– Как се стигна до идеята да напишеш новела?

– “Алтъна разказва” се нарича стихотворение, включено във втората ми стихосбирка “ България в сърцето ми”. След прочита му във фейсбук пространството получих различни предложения, между които например да превърна стихотворението в роман, песен и филм. Тогава реших да опитам да създам новела. Имам и други планове за “Алтъна”, но бъдещето ще покаже дали ще намеря сили и съмишленици за нещо по-голямо...

– Твоите стихове са основно на тема патриотизъм и родолюбие. Интересуваш ли се от политика, от трусовете в обществото ни, от глобалните заплахи? Каква е ролята на поезията в това сложно съвремие?

– Да, нормално е да ме вълнуват и социалните теми, макар че все още не се осмелявам да пиша по тях. За мен настоящето е грозно отражение на криво огледало. Затова в патриотичните си стихове обръщам поглед към славното ни минало. Вероятно някои хора биха ме упрекнали, че по този начин бягам от действителността и не слагам пръст в днешните ни рани, но мисля, че няма да са прави. Защото, каквито и заклинания да правим с днешна дата, не носим ли спомена за миналото си, нищо в бъдещето няма да ни бъде спестено... По тази причина аз ще продължа да казвам, че поезията е онази магия, от която винаги и всички ще имаме нужда – кога, за да успокоим сърцето си, кога, за да вдигнем непокорно глава или дори да се посмеем...

– Какво мислиш за отношенията автор – читател? Ти имаш много почитатели. Разкажи за най-запомнящия се почитател?

– Не е лесно да спечелиш приятел в лицето на читателя. Това става постепенно с много търпение, труд и най-вече любов. Съхранила съм в съзнанието си прекрасни моменти, но ако все пак трябва да посоча най-запомнящи се почитатели, ще посоча децата, с които се срещнах във Видин. На всяко от тях написах индивидуално пожелание на малко листче. Истината е, че всеки от приятелите ми – читатели притежава парченце от сърцето ми или както казвам аз: “Ти оставаш в мен, аз оставам в теб!”

– Получаваш ли критики? Как приемаш критиката?

– Разбира се. Критиката е коректив. Старая се да съм внимателна към всички, които ме критикуват. Благодарна съм на тези, които съм допуснала най-близо до себе си, че ми показват слабостите и предлагат начин да се променя към по-добро и в творчеството си, и в живота си.

– Накъде отива съвременната поезия според теб? Какво не харесваш, кое те дразни?

– Може би не съм аз човекът, който трябва да отговори на този въпрос, но според мен в днешно време пишещите надвишават четящите. Няма нищо лошо в това по принцип. За всеки има място под слънцето и всеки има правото на себеизява. И не аз или някой от другите пишещи хора ще каже кое ще остане и кое ще бъде забравено. Времето е най-финото сито. То определя коя творба е стойностна и коя не.

– Кое те натъжава и разсмива?

– Честичко ме наричат “момичето с тъжните очи”. Аз обаче всеки ден се опитвам да превръщам тази тъга в нещо стойностно или, както обичам да казвам, в капка мед, за да лекувам рани... Във времената, в които живеем, много неща могат да ме натъжат. Може да звучи много познато и тривиално, но мен ме души за гърлото една протегната за жълти стотинки ръка; горчи ми, когато виждам как майки дърпат децата си от витрините и все още не мога да свикна с вида на изгубилите надежда очи на възрастните...

Колкото за смеха – и с него всеки ден е различно. Един път мога да се засмея на глупав виц; друг път устните ми се разтягат в усмивка, когато видя карикатура на Комарницки или Ивайло Нинов, а се случва очите ми да забеснеят от смях и когато просто от разсеяност попадна в небрано лозе.

– Имаш ли си свое златно правило, Ивелина?

– Когато ми е най-трудно си казвам: “ Бъди себе си!” и “Ти можеш, Ивелина, и докато дишаш, трябва да си полезна!” За мен всеки ден е жълтица.

------------------
(Интервюто е публикувано във в. “Компас”)
------------------