Спомен за Левски

Спомен за Левски

Часът настъпи!
Камбаната силно удари!
Младежът се бавно упъти,
по пътя към своите гробари.

Въжето на шията сложи,
приел съдбата жестока,
надеждата своя възложи
единствено на целта си висока.

Вдигна високо главата,
погледна в очите смъртта.
Разтвори се леко устата,
Изстина бързо плътта.

Днес посмъртно него го славят,
в портрети славно застинали,
чертите му символ остават
на идеали отдавна отминали.