Щастие шарено
Все те търся, шарено щастие,
а пък ти все се криеш от мен.
Ту надничаш зад цъфнали храсти,
ту проблясваш във сивия ден.
Ту те виждам из детските къдри
ту в гърненцето боб до огнището,
в детелина и в книга със мъдрости,
в бяла песен и слънчеви нишки.
Ти си в стръкчето цъфнало здравец,
корен пуснало в бащина къща,
във вода и надежда раздадена
и в приятеля, дето прегръщам.
Ти трепериш в напукани длани,
после свиваш в сърцето гнездо.
Ти си сън и последно желание,
ти си вик по неземна любов.
Дълго търсих те, щастие шарено
без да зная, че всъщност си в мен.
Най-накрая разбрах, че си дар,
който имам от първия ден!