Не искам да чуваш добре
Не искам да чуваш добре
как дълго сълзата се рони,
как спи наранено дете,
как птиче се беси сред клони.
Не слушай! Не всичко е песен.
Задъхано гаснат звезди
над буквите в стария вестник –
следи от човешки войни.
Мълчиш, уморен си да слушаш
химерно как дните вървят.
Животът е слама и пушек,
в юмруци умира гневът.
Но вярвай ми днес не си струва!
Светът е препълнен с джуджета,
които любов си купуват.
Не слушай! Пази си сърцето!
Сега е добре да сме глухи
и неми, и слепи дори.
И чак щом най-грозното рухне
ще чуем как люляк цъфти.