За Янчо Чолаков и за полетите на фантазията

Когато “действителността ти се вижда бедна на възможности, а креативното въображение – важен инструмент за измъкване от насилствените ограничения на средата, отключваш способностите си да измисляш, без да се съобразяваш с жанрови канони”, но в един момент “проумяваш, че и в измислянето трябва известна дисциплина”. Започваш да пишеш, бягайки от действителността, но в никакъв случай не самоцелно, и осъзнаваш, че “трябва да си буден винаги за плюсовете и минусите на реалността, от която излизаш, и на тази, в която влизаш – умението за непрестанно сравнение между двете е много важно”. Именно това е осъзнал Янчо Чолаков и бягайки през фантазията си винаги буден, създава разказ след разказ, роман след роман, които на едно друго място (много далечно, но съвсем реално) наричат бестселъри... Е, у нас за мнозина автори създаването на бестселър е само мечта, но пък наградите са съвсем реални – особено за Янчо, който не е получавал награда само от конкурс, в който не е участвал.

Ето и сега, поводът за разговора ми с писателя фантаст, е наградата, която той наскоро получи за Произведение на годината от Международния фестивал “Аелита”. Разказът, публикуван в списание “Уральский следопыт”, донесъл наградата на Янчо, се казва “Как боговете се срещнаха с...”. Самият автор казва, че ще дари наградата си (абонамент за една година на “Уральский следопыт”) на библиотеката в Бургас, а фантазията му кой знае накъде го е понесла вече. Може би скоро ще видим...

Роза МАКСИМОВА

------------------

Янчо Чолаков: Трябва да си буден винаги за плюсовете и минусите на реалността.
(Интервю на Роза Максимова, в. “Компас”)

– Честита поредна награда, г-н Чолаков! Разкажете ни как започнахте да пишете фантастика – плод на детска мечта ли е, или друго увлечение?

– Когато бях ученик, имаше един сериал, “Седморката на Блейк”, който не беше голямо изкуство, но ясно показваше, че съществуват много врати към много пространства, и че Джордано Бруно е бил прав: щом вече е създал един, Творецът може да създаде колкото си иска светове. Да се надяваме, че го е направил.

– Защо точно фантастика?

– Не съм знаел, че е фантастика. Отключвах способностите си да измислям, без да се съобразявам с жанрови канони. Действителността ми се виждаше бедна на възможности, а креативното въображение – важен инструмент за измъкване от насилствените ограничения на средата. Едва по-късно проумях, че и в измислянето трябва известна дисциплина.

– Откъде идват идеите?

– А откъде идва мечтите? Ние кръстосваме в главите си прочетено, видяно и осмислено, желано и несбъднато. Така се пораждат интуиции на съзнанието, които от своя страна водят до значими екстраполации. Най-голямото удоволствие е да създадеш един свят “от-до”, да го изградиш така цялостен, че читателите да усещат дори липсващите детайли. Това е занимание за богове. И талантливите писатели, и графоманите са водени от един и същи стремеж – да бъдат демиурзи, създатели на вселени.

– Съществува мнение, че жанрът фентъзи отразява ескапизма – желанието на човек да избяга от действителността в друг свят – на мечти и фантазии. Какво мислите вие по този въпрос? Пишейки, откъсвате ли се от реалността или една част от вас си остава здраво стъпила на земята?

– Често има бягство, но не бива да е самоцелно. Който иска да избяга заради едната промяна, да си вземе билет за самолета или да си поръча дрога. Писането не е само егоистично занимание, чрез него трябва и да дадеш нещо на останалите. Да им посочиш изходи, неочаквани гледни точки, да предизвикаш от тактилно убождане до прогаряне на съзнанието. Трябва да си буден винаги за плюсовете и минусите на реалността, от която излизаш и на тази, в която влизаш – умението за непрестанно сравнение между двете е много важно.

– Съвременният живот е немислим без Интернет. Считате ли, че Интернет може да стане форма на тотален информационен контрол над човешката цивилизация?

– Не. Всъщност източниците за информация се увеличават, а разнообразието им става все по-внушително. От тук нататък от нас зависи дали позволяваме да ни манипулират и да унифицират средствата за увеличаване на контрола. Пропагандата смесва в определени съотношения истина с измислица и усилва децибелите. Но това са средства, които винаги могат да бъдат обърнати срещу онзи, който ги използва. Политтехнолозите са отлични разказвачи на приказки, ала сред обикновените хора винаги има някой още по-добър, по-морален и вдъхновяващ от тях. Те ще се опитат да симулират подобни образи на естествени лидери, но вие винаги ще можете да разпознаете фалшификацията чрез инстинкта си. Разбира се, обществото често ще е незряло и несъгласно с вас, някой ще предава надеждите, които сте му възложили. Реалността е едновременно нежна и брутална. Дори и да ви изиграят, дори и да платите висока цена, точно както в приказките, в един момент вие пак ще излезете на верния друм. Но за препоръчване е да се научите да го постигате по-рано, за да не се връщате всеки път в изходно положение. Вашите деца, които щракат компютърни игри, вече са го разбрали.

– Вие сте не само писател, но и читател – като всички. Какво предпочитате да четете, кои автори са ви любими?

– Познавам много люде, които са прочели по десет книги и пет от тях им са фаворити. Има такива автори, които в един момент са се оказали нужни за развитието ми, но не бих желал да ги натрапвам на никого. Четенето е интимен процес и в него всеки трябва да направи своите субективни открития.

– Считате ли, че фантастиката е не просто нечия буйна фантазия, а фактор, който определя бъдещето?

– Доказано е, че фантастичната литература повлиява нашия живот. Много учени и изобретатели са й били страстни привърженици и това не е останало без последици. Ще я откриете и в най-яростно консумативните продукти на Холивуд. То е, защото там знаят, че “това работи”. Във всеки случай е начин за смекчаване на болката, която биха могли да ни причинят шамарите на бъдещето.

– Как си представяте живота след 50 години?

– На моменти – по-себичен, на моменти – неизмеримо по-шарен. Някои от ценните свойства на сегашната действителност ще са се позагубили, други – видоизменили. Ще има импланти, които ще ни бъдат от полза, както и такива, които ще бъдат използвани срещу нас. Ще се разнообразяват предложенията да се изперчим пред комшиите. По-късно ще видите хора, за които ще е модно да са с рога и копита и от човека ще започнат да произлизат видове, ще нараснат възможностите за революционно преустройство на организма, за киборгизация. Подир всяка нова технологична вълна ще си задаваме въпроса: това човешко ли е? И отговорът трябва да бъде “да!”.

– Случвало ли ви се е да се сблъсквате с необясними явления?

– Не и с такива, които излизат извън рамките на нашата физическа вселена. Ако не мога да си отговоря на някой въпрос, причината е у мен. Не забравям, че винаги има обяснение, защото щом нещо се е случило, значи то е възможно. Както в правото “незнанието не е оправдание за престъплението”, така и в тези случаи липсата на информация не отменя обективния характер на явленията.

– Може ли да се промени сюжетът вследствие внезапна промяна в настроението на автора?

– Да, ако почувства, че първоначалният му замисъл не е особено добър. На това му викат “героите следват своята логика”.

– Кой е най-приятният момент в писането на фантастичен роман?

– Писането на роман е хамалска дейност. Той не е резултат от едното голо вдъхновение, както е при разказа и стиховете. Даваш си сметка, че трябва да бъде приятно на читателя, не на тебе. Но при гениите вдъхновението съпътства автора до края, въпреки солидния обем на произведението. Там има свръхзадача и всичко това е комбинирано с житейски опит, необикновена творческа лаборатория и чувство за мисия. Затова има писатели и писатели.

– Пишейки фантастика, какво пропуснахте в живота си?

– Нищо. Какво можеш да загубиш докато проиграваш разни допълнителни възможности в мозъка си? Може би съм поупражнил малко повече илюзии, отколкото е било необходимо. Но не е никак сигурно.

– А кой период от живота ви считате за най-интересен?

– Не бих се отказал от ни едно десетилетие от живота си. Добро, лошо – мое си е.

– За какво мечтаете?

– Описал съм го на стр. 174 от романа “Запали свещ на дявола”.

------------------
(Интервюто е публикувано във в. “Компас”)
------------------