Е-списание

На 7 октомври 2014 г. от 18.00 ч. в зала “Георги Баев” в Културен център “Морско казино”, гр. Бургас, бе тържественото откриване на традиционното седемнадесето издание на Есенните литературни празници – октомври ‘2014.

Историята ни учи, че когато един обществен строй е бивал заменен с друг, винаги е възниквал въпросът за недостатъците на предшестващия и достойнствата на новия. Естествено онези, които са злоупотребили с властта или по друг начин са нанесли щети на обществото според тогавашните закони, е следвало да отговарят лично и безапелационно. И никога досега не се е обвинявала и не се е изисквало да се търси отговорност от цяла партия, организация или политическа сила вина и отговорност, адресирани до последния редови член...

С особено приятно чувство и с голямо любопитство прочетох ръкописа “Когато се раждаше демокрацията” на д-р Герго Цонков. Познавам автора като изявен и популярен детски лекар в целия Искърски край, упражняващ професията си в Мездренската болница в продължение на 40 години. Той е може би единственият във Врачанска област лекар с ярко изразено дарование на литературен творец и активно пишещ човек. Впечатлен съм от многостранното съдържание на творчеството му – от емоционалните “записки”, “дневници”; от разнообразните литературни есета и вестникарски материали, намерили място в периодичния печат и в неговите десет художествено-документални книги...

Тогава секретар на Първичната ни партийна организация беше д-р Христо Найденов. Официалната версия беше, че всички партийни членове независимо от поста, който заемат в административната и обществено-политическата йерархия са равни пред Партията и могат да бъдат критикувани, т.е. да отговарят за делата си. Мнозина бяха се убедили, че едно е на теория, съвсем друго – на практика. И затова малцина – наивни или безразсъдно смели, си позволяваха да критикуват по-висшестоящите. В повечето от случаите си патеха. Такъв е и случаят, за който искам да ви разкажа.