Всеки ден литературният ни пазар е залят от тонове дебюти. Дебютът на автора Х, дебютът на автора Y, шокиращ дебют на праплеменника на този... Иска ми се да се обърне внимание обаче на наистина талантливи първи книги, на нещо повече от фасулковщината и гланцираната хартия...
Тъжно е да бъдеш безгласна буква (макар, че и безгласието понякога е право на глас), но хиляди пъти по-окаяно е да ти се падне амплоато на ер малък. Хем те има, хем, обаче, те няма, и нито една дума не започва с теб. Абсолютен малшанс...
Представи си, че животът не е нищо повече от един учебник по граматика. Толкова много правила, толкова много изключения, че сто живота не стигат, за да ги научиш всички тези капани, завои, слепи улици в личната си словница и колективната буквеница...
Благословени да са вярващите в линейността на времето. Благословени да са адептите на часовника и тълковния речник. Тяхна е хронологията и последователността на повествованието. Техен е комфортът на хронично здравия разум...
Мисля си за времената отпреди Вавилонската кула и зикуратите. Времената, когато не е имало изгубени в превода, а човеците славили Твореца и съзиданието на един и същи език – езика на хармонията и светлината...
Доброто съществува. Независимо от това, че подобен род констатации може би звучат наивно и нефелно. В модерния свят е модерно да бъдещ циничен, скептичен, хулещ и присмиващ се. И интелектуално – да намираш грозното и малоумното във всяко нещо, изпречило се пред погледа ти...
Не е лесно да кроиш. Каквото и да е. Било то планове, или пък капи. Защото за всичко трябва мярка да има, а къде да я намериш правилната универсална мярка, щом от всяка камбанария мащабирането е различно...
Преди да отвориш прозореца си към света, отваряш вратичките на вътрешния си гардероб. Там, сякаш върху закачалки, грижливо са подредени изпрани и изгладени настроения. Някои дори съвсем нови и все още необличани...
