Карлито стискаше под мишница неспокойната птица, пристъпваше от крак на крак и се оглеждаше в очакване на съдийския сигнал. Петелът Агире се опитваше да кълве ръката му между рамото и лакътя, въпреки че главата му бе покрита с миниатюрна качулка. Хлапето се чудеше дали да не му залепи клюна с тиксо...
Черна е дъгата, разпъната над Балкана,
над планините и над гласовете.
Черен е мирисът на черешите и тъмен е облакът,
защото разцъфтяват мъртвите, повикани от мрака.
