Природата лекува

Природата лекува

Данчо Звезделинов от планинското село Горноречево е познат не само на хората от селото, но и откровено казано в целия горен Балкан. Нямаше тринадесет-четиринадесет години и стана известен едва ли не като билкар. Всички от селото, пък и от близките градове, хората му се учудваха на уменията да работи и познава всяка билка. Да казва коя за какво може да се използва и как. Познаваше не само билките, но и много други тревни растения в природата, в морското крайбрежие. Изобщо за най-цялостна оценка хората казваха за него, че познава всяка тревичка, всяко храстче и кое може да се поставя в храната, кога и как да се използва за лечение.

Данчо беше известен не само като билкар. Това, което беше най-доброто за него като човек на тази възраст, беше, и че е отличник в училище. Някои от по-възрастните хора, особено мъжете, често пъти му завиждаха, че момите ще се бият за него. И имаха основание. Косата му беше не само къдрава, но и като черния цвят на черните боровинки. Хората в селото говореха за него и за поведението му, за неговото културно отношение към по-възрастните, към всеки човек, но най-вече към старите хора.

Баба Тодора – така се казваше бабата на Данчо – забеляза способността му да познава билките и особено впечатление й направи оня момент, когато болен старец от съседното село прие неговата билка – билката, посочена от Данчо за онова лекарство, което ще му излекува болките в коляното. Може би от болките, които не секваха за минута, го накара да послуша малкия билкар. Набра цял сноп листа от жиловлек. В момента, когато старецът искаше да намери болката си, при него дойде билкарят.

– Слушай бе, момченце, ти откъде знаеш, че листата на тази трева, които приличат на ма…, лекува болки като моите? – с усмивка го запита старецът. – Ако ме излекуваш, хайде да не е на цяло, ама поне да понамали болката, една овца с агнето ще ти подаря.

Жена му, която стоеше до него, в погледа й личеше скрита надежда, че все пак може би детето от Бог е надарено да лекува. В разговор с него тя винаги го питаше откъде е научил всичко това. Данчо повдигаше рамене, леко се усмихваше и току отговаряше:

– Ами, знам ли. Не знам кой ми казва, че тази или онази билка са лековити, но ги знам. Наистина не знаех, че тя лекува краката на хората и болките по тялото въобще. Пък и видях един човек, който си превързваше краката с тази билка и аз я запомних. След това, когато ходех из полето, много често, без да съм знаел как се казва тази или онази билка, започнах да ги отбирам и сякаш някой ми казваше с тази билка се лекува такава и такава болест. Казваше ми и за другата какво лекува и аз взех да си записвам в една голяма тетрадка всичко за билките.

– Слушай, момчето ми. Ако денят утре е хубав, това ще проличи още сутринта. Ще дойдеш с мен в ливадите край Вириния дол, после ще отидем на Пейчовия кайряк, ще свием покрай Краището, край Веления дол и където видим билки, ще ми казваш, а аз ще ги бера – рече му старецът. – Съгласен ли си?

– Защо пък не. Така и аз ще успея да се запозная, да открия нови билки – с усмивка добави Данчо и обеща на стареца, че ще дойде.

Утрото в априлския ден, когато всичко вече беше зелено, посрещна стария и младия човек. Още с навлизането в голямата крайречна поляна, те се наведоха, сякаш търсеха в тревата загубени златни монети. Не мина и половин час, дядо Петко започна да охка. Все искаше да починат, да пият вода, което много-много не зарадва Данчо. Веднага прецени, че няма да му е много приятно, но в един момент, когато кой знае откъде се показа и неговата учителка. Остави дядо Петко под сянката на малкия дъб в началото на гората и ученикът и учителката поеха по склона, зад който започваше голямата поляна, пълна със зеленина и много цветя. Данчо извика високо, сякаш се бе случило нещо много голямо, нещо много хубаво.

– Виждам, че тук има много беладона – пръв рече Данчо и отиде до растението.

Учителката веднага отиде до него.

– Ах, че е хубава! – възкликна учителката и погледна Данчо. – Кажи ми сега какво знаеш за тази билка? – рече му и като гледаше растението следеше всяка негова дума.

– Това растение е известно още и като лудо биле. Тя помага много на очите като разширява зениците. Някои дори казват, че големите зеници са отличителен белег на хубавата жена и оттук идва наименованието й “Бела Дона” (хубава жена). Листата й се берат по време на цъфтеж, такова време като сега – допълни майсторът билкар.

– Не мога да възприема, че ти, хайде, не си бебе, ама толкова много да знаеш за билките, които не си учил в училище, много ми е чудно.

– Чета, госпожо. Чета, след това много внимателно гледам предаването по телевизията за растенията. На това лековито растение се използват и листата, и корените, и сокът на черните плодове… Има много неща, но все още не мога да ги казвам, защото имената им са много сложни. Пък и ние учениците не изучаваме всички неща с подробности, но като знам, че така или иначе лекувам, пак се мъча да запомня повече неща за тях. Но чуя ли човек да каже, че нещо го боли тук или там, винаги мога да му посоча каква билка да използва. Някои от хората много-много не ми вярват и уж не се съгласяват с мен, но после в лечението, скрито от мен, правят опити и като ме видят ме поздравяват.

– Браво, моето момче ми рече бащата на Калин, който дори веднъж ми каза, че съм твърде малък, че устата ми миришела на мляко, а съм се опитвал да лекувам хор. Когато болката му намаляла, той ме намери и ми благодари.

– А тази билка каква е? – като наруши мълчанието запита учителката.

– А, това не е билка – рече й направо Данчо. – Ей там, онази, с големите листа е билка, ама не знам какво лекува. Представям си я на снимката, ама името все не ми идва в главата – като се усмихна каза детето. – Неотдавна срещнах болен от епилепсия. Само като чух, че е болен от епилепсия, веднага му препоръчах билката, тази, която сега е до крака ти – рече Данчо, като видя, че такава билка има и до неговия крак. – Тя лекува и Паркинсонова болест. Тази болест винаги се лекува с винен екстракт, и с корените на Бела Дона.

Учителката не изпускаше нито една дума от билкаря. Изненадана беше и се възхищаваше на Данчо. Ето защо, започне ли той да говори, тя веднага млъкваше и не го пресичаше, смущаваше или пък да му задава някакви нелепи въпроси, за да го провери знае ли или не знае всичко за билките. Точно на това място Данчо оприличи на малко известната билка “Бенединтски трън”.

– А? Това пък какво е? – запита учителката и се наведе да скъса всичките билки.

– Сгреших, като казах, че тази билка е именно тя, защото къде сме ние, а къде расте тази билка – чак в Струинската долина – Югоизточна България, Странджа и Черноморското крайбрежие, но ние сме далеч от всички тези места. Но тази билка, госпожо, я наричат още камилски трън и свещен трън.

През цялото време на екскурзията, която продължи късно следобед, те виждаха над петдесет билки, откриха 14 нови. Целият ден беше като учебен час, както за единия, така и за другия.

От времето, в което Данчо все повече и повече разпознаваше билките, мина доста време, години наред. Данчо расна и порасна, завърши Университета в София по специалността “биология и химия”. Щом взе дипломата веднага се втурна да изучава билките и по собствено усмотрение реши и издаде книга, озаглавена “Природата лекува”. Не само реши, но и я издаде с някои особености, които в други книги по темата такива неща няма.

Когато проектът за издаване на книга за билките, Данчо повика своята учителка, за да я запознае с неговото изобретение.

– Преди всичко, за улеснение на хората, първо направих съдържание, в което има три графи. Първата, както я виждате, е написано името на билката с българското й име; във втората е народното название, като на аира народното име е сабловиден папур; и особено важна е третата графа, където е написано латинското название на билките. Другото, което е от особено значение, е “Важни витамини”. Първо е написано името на витамина, след това неговата физиологична роля, следват източници. Например: витамин А – рибено масло – черен дроб, моркови, спанак, домати, тиква и др. Определено също така каква е потребността на витамините. В случая 1 само 1,5-2 мг, и четвъртата графа – какви са недоимъчните състояния. И така на всички витамини.

Много важно, според мен, е списъка на болестите и възникнали проблеми в човешкия организъм, лекувани с дадените на съответната страница билки, плодове, зеленчуци, дървесни видове и лишей. Например: болезнена менструация – стр. 86,106,133 и т.н. Освен това има и специално съдържание на билките по азбучен ред… Всичко това, госпожо, улеснява болния да се ориентира бързо и да намери това, което му трябва.

– Поздравявам те, Данчо! Хубаво момче беше и вярвам, че такъв ще си останеш. А който иска да се лекува, твоята книга е по книжарниците.